Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Софтуерен експерт пази и развива традициите на един от най-старите български фолклорни ансамбли в Германия

19
Фолклорен ансамбъл „Лазарка“
Снимка: личен архив на Пламен Петков

Както много други европейски държави, България има стотици хиляди свои граждани, избрали да живеят зад граница. Условно и най-общо бихме могли да ги разделим на два типа – стара и нова емиграция. Причините да се озоват зад граница, разбира се, са различни. Част от успелите да емигрират до 1989 година, го правят с риск за живота си и в търсене на нов старт отвъд Желязната завеса. Следваща вълна от емигранти започва месеци след падането на Берлинската стена, отново подтиквани от надеждите за по-добър живот на Запад, далеч от едва прохождащият в онези години български преход. Вълна на установяващи се зад граница българи се наблюдава и след присъединяването на страната ни към Европейския съюз през 2007 година – някои намират по-добра трудова реализация, а други – учейки в европейски университети изграждат живота си извън родината. 


В последните три десетилетия българите в чужбина активно създават свои дружества, неделни училища и танцови състави, чрез които съхраняват родните език, култура и традиции. Едно от тях е сдружение "Лазарка" – Мюнхен, основано през 1991 година. Към него се появява и танцов ансамбъл със същото име, чийто ръководител днес е Пламен Петков. Заминал за Германия "с късмет" през 2000 година, софтуерният експерт остава там, тъй като печели Зелена карта по немска програма, насочена към набирането на компютърни специалисти от цял свят. Негова колежка, германка, му споделя за съществуването на ансамбъла за български фолклор и вече 23 години той е неотменна част от него, а от 13 г. е и негов ръководител. 

Пламен Петков
В интервю за Радио България Пламен Петков се връща към историята на българското средище в столицата на провинция Бавария:

"Това е един фолклорен ансамбъл, създаден под формата на сдружение с идеална цел още през 90-те години. Създадено е от германци и един български хореограф – Белчо Станев, който открива таланта на мюнхенчани. До 2010 година германците бяха по-голяма част от участниците в състава. С идването на повече българи в Мюнхен на работа или като студенти след 2007 година се създаде една българска среда и имаше приемственост от немските танцьори към българските изпълнители. В момента съставът е изцяло български, но от тази година започна завръщането на децата на немците, които го основаха."


Любовта и отдадеността към българския фолклор, германците в района дължат именно на Белчо Станев, изградил облика на българския Ансамбъл "Варна" и негов ръководител в периода 1960-1995 г.

"Аз започвам тази история малко по-отдалеч – с падането на Желязната завеса, след което Източна Европа се отваря за Западния свят – обяснява Петков. – Именно на Балканите чужденците намират интересните танци, ритми и музика, но българските ни танци са най-разнообразни и привличат най-много тяхното внимание, а преподавателите ни имат способността да "запалят" чужденците към нашия фолклор. Тук е голяма ролята на Белчо Станев – хореограф на Ансамбъл "Варна", който още от 90-те години организира семинари из цяла Германия. На тях той показва и обяснява всеки детайл от българския фолклор по много достъпен и интересен начин, така че те да искат да танцуват нашите танци.“


В основния състав на ансамбъл "Лазарка" в Мюнхен днес танцуват 35 души. Други 100 посещават създадения към него танцов клуб, в който се подготвят в групи за начинаещи или напреднали. Тъй като се финансира с дарения и членски внос, ансамбълът няма възможност да наема специална зала за репетиции и се налага да използва физкултурния салон на едно от училищата в града. За своя празничен концерт на 4 ноември успяват да наемат зала в Мюнхен със съдействието на Генералното консулство на България и лично на консула Драгомир Димитров, за което изказват своята искрена благодарност. 


Танцьорите от "Лазарка" редовно представят българските фолклорни традиции на различни прояви в Германия и Европа, посветени на културното многообразие. Естествено, богатата им танцова програма е неизменна част от културния живот на българската общност в Бавария.

"Ние градим мостове – казва Пламен Петков и се обръща с пожелание към всички, които се занимават с български фолклор по света: – Нека всяка група се чувства като строител на този мост, на връзките между България и държавата, града, в който се намира!"

Снимки: личен архив на Пламен Петков, БТА




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Възпитаници на българското училище в Дортмунд пресъздават приказни герои

Учениците от Българското неделно училище “Св. св. Кирил и Методий” Дортмунд заедно със своите учители ще влязат в ролите на герои от български народни приказки и ще изпълнят български народни песни, съобщиха от учебното заведение. По този начин –..

публикувано на 09.11.24 в 15:44
Деси Добрева и Деси Христова

Български деца в Ирландия се включват в създаването на мюзикъл по “Червената шапчица”

Певиците Деси Добрева и Деси Христова организират три интерактивни лекции работилници за българските деца в Ирландия на тема “Мюзикълите за деца и фолклорът в тях”. Заниманията ще се състоят днес и утре в българските неделни училища “Азбука”, “Райна..

публикувано на 09.11.24 в 10:38

Защо българите и гагаузите в Молдова не подкрепиха конституционния референдум за присъединяване към ЕС?

Населеният с българи район Тараклия и Гагаузката автономна област в Република Молдова гласуваха над 90% с "не" на референдума от 20 октомври 2024 г., на който молдовските граждани трябваше да решат дали одобряват конституционни промени, позволяващи..

публикувано на 09.11.24 в 10:10