В края на изминалата седмица финансовият министър Асен Василев представи параметрите на бюджета за 2024 година. От посоченото стана ясно, че приходите от тазгодишния няма да се изпълнят с 2.3 млрд. лв., а разходите – с 1 млрд. лв. Така очакваният дефицит се завишава с над 1.2 млрд. лв. до 3% от БВП, но план сметката на държавата за следващата година ще бъде изцяло съобразена с амбицията на страната ни да се присъедини към еврозоната от 1 януари 2025 г.  Затова и разчетите са направени при заложен 3% дефицит (6.2 млрд. лв. ). Приходите се очаква да възлязат на 77.6 млрд. лв., а разходите – на 83.8 млрд. лв. Заложеният ръст на икономиката е  3,2%.

Като приоритет на бюджета изпъкват доходите и инвестиционната политика. Предвижда се разходите за здравеопазване да нараснат с 1,1 млрд. лв., каквото е увеличението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Заложеният ръст на доходите е по-висок от годишната инфлация, прогнозирана в размер 4,8%, като в края на 2024 г. очакванията са тя да се забави до 3%.

Предвидено е от 1 януари 2024 г. минималната заплата да стане 933 лв., а минималната пенсия за стаж и възраст да достигне 580,57 лв. при 523,04 лв. сега. Така минималната заплата ще стане 50% от средната за страната, а всички пенсии ще бъдат индексирани с 11% от средата на 2024г..

Предложен е и скок на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв. - мярка, която вече предизвика съпротивата на бизнеса.

За отбраната е предвидено да се разходват малко над 2% от БВП, както изискват правилата за членство в НАТО.

"Няма никаква опасност бюджетът да излезе извън границите на трите процента дефицит, тъй като това вече би било проблем – коментира в интервю за БНР премиерът Николай Денков. – Приходите и разходите трябва да се обсъждат експертно. Приказките "на едро" от типа „да няма дефицит“ не помагат особено. Да няма дефицит е в пълно противоречие с исканията "дайте да дадем на конкретните кметове". Аз съм виждал как протичат тези обсъждания. Те сблъскват интереси, но накрая резултатът е добър."

Премиерът увери, че кабинетът не подценява капиталовите разходи, а бюджетът, предвиден за тях догодина е с огромно увеличение и е в размер на 12 милиарда лева. Като неверни премиерът определи и твърденията, че липсват средства за общините:

"Тези средства обаче трябва да бъдат гласувани за общините, когато те имат конкретни проекти, които ще бъдат от полза за хората. Няма да се налага да правим чешмички и стадиони на места, където няма футболен отбор – посочи Денков и обърна внимание на тема, която също засяга пряко гражданите – Ние смятаме, че средствата за увеличаването на доходите са изключително важни и няма как да живееш добре у нас, ако те са ниски. Резултатът от "постната пица", прилагана 10 години от ГЕРБ и подкрепящите я партии, е този, че България е на опашката в ЕС по отношение на минимална заплата, средни доходи. Това е нещото, което искаме да преодолеем, защото няма как да решиш демографската криза, ако хората са с ниски доходи.“

Финансисти и икономисти у нас обаче са скептични по отношение на устойчивостта на подобен бюджет, ако той бъде приет.

"Наблюдаваме един механизъм на формиране на бюджета, който се базира на взаимно извиване на ръце, на тайни договорки и следване на интересите на определени групи, които настояват за данъци или пък за разходи – категоричен е финансистът проф. Ганчо Ганчев. – Един скрит начин за формиране на някакъв бюджет, който в крайна сметка няма никакви дългосрочни цели."

Експертът обясни икономическата макро рамка, в която функционира страната ни.

"Основният ни партньор – Германия, е в рецесия. От това зависи българският износ и растеж. Неправилно е правителството да бъде обвинявано за това ,че  растежът е спаднал или че инфлацията е висока. 90% от процесите са детерминирани отвън. В условията на борд нямаме реални механизми за борба с инфлацията. Отново става въпрос за демагогия и напълно популистки подход."

Като най-социалистическият бюджет в най-новата история на България определи план-сметката на държавата икономистът Кузман Илиев:

"От гледна точка на разходите Асен Василев прави мечтан от всички бюджет – за всички по много. В приходната част обаче има "изстискване, много трудности за онези, които правят добавената стойност" – смята Кузман Илиев. По думите му, "когато започнеш панически да изпускаш бюджета", предприемаш и "безумни данъчни, административни тежести, с които да напълниш хазната".

Що се отнася до дефицита, Илиев коментира:

"Разбира се, че ще се отвори огромна дупка. За тази година ни се отваря дупка, а следващата година пак залагаме огромен дефицит. Няма логика в това. Не може в разходната част да раздуеш страшно много, а в приходната да кажеш - нямам представа, ако не ви харесват тези безумни идеи като данъци, орежете вие.“

Очаква се проектозаконът за Бюджет 2024 да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание на 14 ноември. Дали и от кого ще бъде подкрепен – предстои да разберем.

Съставил: Йоан Колев / изп. са интервюта на Диана Янкулова и Диана Дончева, БНР-"Хоризонт"/