Подобно на повечето ѝ връстници, за нея думата "демокрация" е много специална. "Бях много малка, когато за пръв път чух тази дума и имам усещането, че тя винаги е била част от живота ми" - си спомня младата жена. Запознайте се с Данита Заричинова - природозащитник, активист за граждански права и… дете на българската демокрация. Тя е връстник на 10 ноември 1989 г. Датата е преломна, тъй като поставя началото на бавния и мъчителен преход на България към пазарна икономика и евроатлантическа интеграция.

Вижте още:

• Как свободното слово остана несбъдната мечта за българската демокрация
  
  
• Музиката на Прехода – парченцето свобода, за която бленуват поколения
  
  
• "Утре започва от днес"

"Аз наистина съм дете на демокрацията, защото съм родена в началото на 90-та и по-конкретно на 12 февруари, когато излиза първият брой на в-к "Демокрация". Родена съм точно по време на първите демократични протести и това ме е изваяло като личност, защото цялото ми семейство са с активна гражданска позиция."

Детство на Данита е белязано от непредвидими обрати, несигурност, политическо напрежение и социални размирици. Едни от най-ранните ѝ спомени са свързани с улични протести. През 1997 г. на власт е социалистическото правителство на Жан Виденов, което предизвиква няколко кризи - зърнена, финансова, политическа, хиперинфлацията се доближава до ужасяващите 243%, а улиците и площадите преливат от гневни граждани:

"Имам изключително силен спомен от големите протести, когато бях на 7. Спомням си площада, хората, студа. Помня, че в бележника ми в първи клас си бях сложила стикер с лъвчето на СДС. Но си спомням и тежките моменти с липсата на основни хранителни продукти в магазините. В семейството ми винаги се е коментирала политиката. Водеха ме на всички протести. Заедно гледахме нощните пресконференции след изборите, вълнувахме се. Това бяха единствените случаи, когато ми позволяваха да седя будна до късно. Но истината е, че усещането за несигурност, което сме имали като деца, ни е белязало, но в същото време и свободата, както и това, че живеехме във времена, в които много неща се случваха пред очите ни" – разказва Данита Заричинова в интервю за Радио България.

Твърди, че ѝ се е налагало да разговаря с чужденци с романтични представи за соца, като за един справедлив и човечен строй. "И аз съм им обяснявала какво всъщност е социализъм в действие, колко много е навредил на страната ми и колко важни са демокрацията и свободата на словото. Но се оказва, че за много европейци тези неща са даденост и те не се замислят върху тях."

Дали българите сме осмислили тоталитарното си минало? Дали сме си взели някаква поука? Не, разбира се!

"Има хора у нас, които все още изпитват носталгия към социализма, без да осъзнават, че това е носталгия по младежките им години, и то към един режим, който е спрял развитието на България като европейска държава в продължение на 45 години" – казва Данита.

Но днес, повече от три десетилетия след паметния 10 ноември, като че ли времето се е завъртяло в кръг и сякаш отново сме в изходно положение. В българското общество се надигат гласове срещу евроатлантическата ни принадлежност, отново на дневен ред се поставя въпросът накъде да продължим – на Запад или на Изток?

Вижте още :

• Защо „Ние не сме неутрални“? Граждани настояват за по-енергичен отпор на руската агресия в Украйна

"От една страна доста се притеснявам от ситуацията, от влиянието на Русия върху България, което е още много силно, от манипулацията на мненията, фалшивите новини…. Всичко това се засилва чрез социалните медии. Но си мисля, че у нас се заражда едно гражданско общество с по-критична мисъл. Това са хора, които искат промяна в дългосрочен план, а не търсене на поредния Месия който да ни "спаси". Всъщност е доста интересно да си дете на демокрацията, да си част от едно общество, което имаш възможност да промениш към по-добро" – каза в заключение Данита Заричинова.