След първия тур на изборите за местна власт са ясни едва 8 от кметовете на областните градове в страната. Във всички останали 19 областни града, сред които и трите най-големи – София Пловдив и Варна, следва втори тур на 5 ноември. Въпреки че местната власт е тази, до която хората имат най-пряк достъп при решаването на проблемите, изборната активност на първия тур не е висока (44.94%). Например в София, град с население около 2 млн. жители, до урните в неделния ден отидоха близо 378 хиляди гласоподаватели - брой приблизително равен на живеещите само в един от големите квартали на столицата. Според някои прогнози, малко по-голям интерес ще има на втория тур, когато всеки глас ще е от значение, за да наклони везните в полза на единия от двамата кандидати, които ще се борят на втори тур.
Още при самия старт на кампанията за градоначалник на София стана ясно, че ще наблюдаваме трудно предвидима битка за кметското място между хора, които са нови лица за политиката. Повечето от издигнатите за първи тур 22 кандидатури в столицата бяха представители от бизнеса, от медийните и от музикалните среди, от неправителствения сектор и дори синдикатите. Болшинството от по-възрастните избиратели обаче предпочетоха да не подкрепят никого.
До урните на първия тур отидоха предимно активни гласоподаватели с висше образование и по-висок социален статус и на практика те определиха кой да отиде на балотаж в столицата – посочи пред БНР социологът Яница Петкова от агенция "Галъп интернешънъл":
"Прави впечатление, че са излезли да гласуват активни възрастови групи между 30 и 60 години. Очевиден е и фактът, че хора, които редовно гласуват на парламентарни избори, този път са предпочели да си останат вкъщи, а 75% от излезлите да гласуват на изборите за кмет в София са с висше и полувисше образование."
Социолозите не изключват стратегически вот, т.е. хората да гласуват не за този, когото харесват, а срещу кандидата, който със сигурност не искат да бъде кмет. Очакванията за балотаж в София със сигурност са накарали някои гласоподаватели да изчакат и да излязат директно на втория тур – дали това ще повлияе на избирателната активност, предстои да видим.
Щрих към мисленето на активния градски човек, който се вълнува от управлението на София добавя и кратка анкета на Радио България. Тя е сред изявени наши съграждани, които със своята компетентност и интуиция биха могли да бъдат лидери на мнение в дните преди избора.
"Не мисля, че "всички са маскари“, както често си казваме в България. Напротив – смятам, че има и по-свестни хора сред политиците и хора с морал, които искат да направят нещо за държавата си“ – казва Димитър Кенаров, известен журналист и писател, жител на столицата:
"Смятам, че по-важното и от политиката, е това какво ние правим на местно ниво, в собствения си двор, в общността, в която живеем. Това е притеснителното, че у нас липсва чувство за общност, за общо пространство и това съществува от дълго време. Трябва да бъдем по-социални и да разберем, че ако ние искаме да бъдем щастливи, то и хората около нас трябва да бъдат щастливи - това е начинът, по който можем да успеем. По-слабите в едно общество винаги трябва да бъдат подпомагани, а не пазарни механизми и потреблението да определят всяко наше действие. Трябва да имаме по-социално, подкрепящо мислене и това неминуемо ще ни направи по-щастливи заради живота, който ще се подобри за всеки от нас. Другото, което трябва да променим е отношението към собствената ни работа. Малко сме мърлячи понякога и това се усеща във всяка една сфера. Ако всеки от нас се отнася с малко повече любов и внимание към работата, която върши, тогава нещата ще вървят по-добре.“
"Китайците казват, че е проклятие да живееш в интересно време. Аз от 30 години се занимавам със социология и мога да кажа, че живеем във време, в което чрез много преминаване през различни варианти се развиваме. Защото устойчивото развитие е съвкупност от такива неустойчивости“ - казва Вяра Ганчева, социолог от БАН и преподавател в СУ:
"Навремето казвахме, че добрият кандидат за кмет е човек с качества –местен, свестен и известен. Да е местен вече не е толкова важно, защото и хората отвън могат да дадат решения на проблемите за града, в който идват, но е важно да е свестен и известен, защото одобрението, както ние социолозите твърдим, е функция и на популярността. Хората, които ни управляват трябва да са загрижени за общото благо и какво повече да дадат, отколкото какво да вземат. Проблемът в момента е, че имаме изсмукващ елит – в книгата си "Защо нациите се провалят?“ Дарон Аджемоглу отговаря, че провалът е точно заради изсмукващия елит, този, който приватизира печалбите и национализира загубите. Затова управниците, които трябва да търсим, трябва да са хора, които да допринасят за обществото, а не за себе си. Това е принципът на устойчивото развитие - предмет, който преподавам в Софийския университет. т.е. от нас зависи да помагаме на нашите деца да живеят по-добре.“
Според проф. Будин Михов, известен с трудовете си в областта на химията и медицината, мястото на учения не е в политиката. Той казва, че един истински учен не търси слава, но от управниците зависи на отдадения на науката да се създават добри условия за работа и доверие, така че науката да е с принос за обществото ни:
"Иначе промяната трябва да дойде от самия българин. Той трябва да има повече самочувствие и да знае, че всичко зависи от самия него, да не се оставя да го мамят и да престане да проявява наивност, каквато му е присъща. Българинът трябва да стане по-активен и сам да започне да взима важните решения. Ако запретне ръкави и всеки от нас си гледа добре работата, то и държавата ни ще успее. Тук може да станем прекрасна страна, сред водещите държави в Европа, а защо не и в света. Имаме всичко, природата от нищо не ни е лишила, а имаме и много талантливи хора, които не трябва да бъдат потискани, а напротив - подпомагани. Не на последно място имаме древна и богата история, това също е повод за гордост, а и отговорност към съдбата, бъдещето на страната и на народа ни.“
Снимки: Pexels, Галъп интернешънъл, Facebook / Димитър Кенаров, БГНЕС, Гергана МанчеваЧастична вина за трагичната катастрофа на автомагистрала "Струма" , при която загинаха 45 души от Северна Македония има и Агенция "Пътна инфраструктура", реши Окръжният съд в Перник. Катастрофата стана около 2.00 ч. на 23 ноември 2021 г., на 31-ия..
Няколко граждански сдружения от Лом и Козлодуй организират от 16:00 часа днес протест и автомобилно шествие срещу лошото състояние на пътищата в Северозападна България и по-специално на пътя Лом - Козлодуй, по който ежедневно пътуват много хора от..
След дни наред отчитано превишение на фините прахови частици във въздуха на София като мярка за решаване на проблема от Столичната община въвеждат зелен билет на стойност 1 лв. за пътуване в градския транспорт, както и безплатно паркиране в..
За 21-ва поредна година Симитли е домакин на голям маскараден фестивал. Започнал като местно забавление, днес "Симитлия – Древната земя на кукерите" е..
България се преклони пред жертвите на "Кървавата Коледа" в Македония през 1945 г., когато хиляди македонски българи са избити от режима на югославския..
Първият български аватар е жена. Казва се Ахинора. Името ѝ означава могъщ господар и според легендата така се е казвала жената на основателя на..