Многолика и красива е архитектурата в българската столица. Еклектиката на централната градска част на София включва буржоазен център – от Орлов мост до Царския дворец, сталински барок в триъгълника на властта – между Министерския съвет, Парламента и Президентството и една по-ориенталска част – в района на еврейската синагога, храма "Света Неделя", джамията и кварталите около Женския пазар.
"Централните ядра, които генерират най-много живот, имат различни по съдържание и обществен статус части. В центъра на София имаме дихотомия - неравностойност между източната и западната част. В по-западната са старите еврейски квартали, изоставени са след като евреите заминават и трудно се реновират, защото собствениците са разпилени по целия свят", разказва проф. арх. Тодор Булев, който е дългогодишен преподавател, изследовател и автор на много урбанистични проекти. Със задоволство отбелязва, че в южната част на столицата, където е изграден Националният дворец на културата, а бул. "Витоша" е превърнат в пешеходна зона, е вдъхнат нов живот на централната част.
"Получи се много наситено пешеходно пространство, много динамично, с чужденците, които постоянно отиват там. Туристите, като дойдат в София, питат за "Витошка” и това е естествено. Градът има нужда от едно такова нещо с всичките недостатъци, които могат да му се намерят. Но градът има нужда от един баланс в тези четири посоки на центъра, които се свързват в площад "Света Неделя”. Преди 50-60 години площад "Света Неделя” е бил истинското сърце на града – там са се събирали градските трамваи, там са се събирали хората за демонстрации. Сега то е много осакатено средище, главно заради транспорта. Аз винаги съм казвал, че разковничето е просто да се хване бикът за рогата – центърът на София в границата на античния град да се затвори за транспорт и да се забрани за паркиране. Защото, освен подвижния транспорт, паркираните коли са също нещо, което е чуждо на стария град."
Столичната община проведе поредица от архитектурни конкурси за разплитане на сложния транспортен и урбанистичен възел в пространството около площад "Света Неделя“. Проблемите се усложняват от наличието на много антична археология. Старините са включени в културно-архитектурния резерват "Сердика-Средец“.
През годините археологията е в различна степен изследвана и социализирана. При строителството на столичното метро, голяма част беше експонирани на едно второ подземно ниво. Но процесът не е завършен, а проучванията и консервацията са блокирани поради липсата на средства и план за обновяване на площада. Има и идея София да кандидатства пред ЮНЕСКО за обявяване на старините от Сердика в защитено световно културно наследство.
"При сегашните находки имаме една специфична работа по тяхната социализация и интеграция, за да могат да функционират като един действителен комплекс – казва арх. Булев. – Сега те са много разпокъсани, връзките между тях са неясни. Така че това не е комплекс, за да бъде резерват в смисъла на едно функционално цяло. То е една територия, която и сега е защитена. За да кандидатства за ЮНЕСКО трябва да свършим доста работа, за да получим една среда, която да може да кандидатства....
Загадъчно е друго – добре известно е, че по-богатата археология не е от северната страна на църквата, а от южната. Има информация, че точно отдолу има една много голяма сграда, и даже без да се правят разкопки, би могла да се експонира и да е изключително интересна. Да, хубаво е да защитаваме тезата, че ние имаме тука едно голямо богатство, но това, което имаме като подход към това богатство е все още страшно несъвършено."
Като рамка на бъдещото развитие на столицата и насочване на нейното разрастване в северна, западна и източна посоки задаваме въпроса, дали София има нужда от околовръстна железница, която да облекчи градския трафик?
"Трябва да ви кажа, че преди 50 години, аз развих идеята за София около планината Витоша. И това беше точно на базата на един скоростен, релсов транспорт около Витоша, който да стимулира развитието на отделните квартали – малки комплекси, всички в контакт с Витоша, но без да настъпват към нея – припомня ни арх. Булев и продължава с разсъжденията: – Жп транспортът в околностите на София може да има много важна роля за развитието на града. Дали точно такава околовръстна линия или един пръстен, който да тангира (допира) Околовръстния път и да хване част от Софийското поле ми е трудно да кажа в момента.... Ние би трябвало да направим това, за да отслабим натиска за застрояването на София в южна посока. Защото така или иначе това масирано застрояване ще влоши микроклимата на града. Естествените въздушни потоци, които достигаха свободно до града и които отчасти парковете успяват да преведат, ще бъдат затруднени. Ние нямаме много наблюдение, как се променя микроклиматът в централната част на София, но той очевидно вече не е такъв, какъвто беше преди 30 години."
Девизът на столицата е "Расте, но не старее“. Затова е важно накъде и как ще расте модерна София, как ще съхрани своето наследство, за да остарява и да се обновява красиво, в крак с времето.
Вижте още:
Той е художник, но и философ. Обича да разказва истории в цветове, но и да слуша такива в мелодии. Той е Румен Статков и само преди дни, на 17 октомври, представи най-новата си изложба озаглавена "Танц" в галерия "Нирвана" в София. "Това са картини,..
Радослав Спасов, или Славчо, както го наричаха колегите му, е оператор на едни от най-известните български филми: "Мера според мера", "Лачените обувки на незнайния воин", "Аватнаж", "Вилна зона", "Време разделно", "Служебно положение..
С изложба “Занаятчиите на София”, посветена на движимото културно наследство, ще завърши цикълът “Невидимата София” за настоящата година. Експозицията ще бъде открита днес в пространството на обновените Централни хали в столицата. “ През 2025 г. ще..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..