Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

На Димитровден в пиринското село Тешово

О, мъдри Димитре, не ни забравяй, моли се за нас…!

19
Снимка: Елена Каркаланова

Православните християни отправят днес взор към образа на Св. Димитър Мироточиви с вяра в неговото небесно застъпничество. На 26 октомври църквата почита родения в Солун великомъченик. Името на св. Димитър е свързано с историята на българския народ. През 1185 г., по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври – храмовия празник на построената от тях църква „Св. Димитър“. 

С помощта на светеца, борбата за независимост имала успешен край – през пролетта на 1187 г., византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България, с което започнала историята на Второто българско царство. Почитта към Св. Димитър Солунски е разпространена широко на Балканите, а в България множество храмове носят името на светеца, изобразяван в иконите като воин на червен кон, пронизващ с копието си военачалника Лий, който погубвал вярващите в Христа.


Църквата „Св. Димитър“, в скътаното сред южните склонове на Пирин село Тешово, посреща вярващите за празника със сияещи стенописи, след продължителна реставрация и консервация.


Храмовият комплекс е строен в периода 1843-44 година на мястото на по-стар православен храм, съществувал вероятно от VIII-IX век. Освещаването на църквата се състояло на Димитровден през 1871 г. и до днес празникът е най-важното събитие в живота на селото.


Църквата „Св. Димитър“ е трикорабна псевдобазилика с полукръгла абсида. Изграденият купол визуално увеличава вътрешното пространство и навлизащата в него светлина, а акустиката на храма е забележителна.


Пищните стенописи са интересни като рисунък и сюжет – освен традиционните библейски сцени, те възкресяват исторически спомени за някогашното величие на България. Дело са на зографа Мино и двамата му синове Марко и Теофил от рода Бундовци от с. Каракьой (днешна Гърция).

Тримата зографи – Мино и синовете му Марко и Теофил на един от стенописите в храма
Монументалният иконостас е в три реда – царски, празничен и пророчески. Дърворезбата впечатлява с ювелирни фигури и плетеници, майсторски издялани от орехово дърво. Вградените икони са с изключителна художествена стойност – голяма част от тях са дело на Димитър Молеров-Молера, виден представител на Банската художествена школа.


Великолепният храм изиграва решаваща роля за съхранението на духовността в Тешово. И макар селото да се намира в едно от най-отдалечените кътчета на България, а живеещите днес там 100-тина тешовлии да са на преклонна възраст, църквата се радва на огромно внимание и грижа.


Всяка година на 26 октомври Димитровден събира на мегдана гости от целия Югозападен край на България, но и от по-далечни кътчета на страната, дори от съседна Гърция. Според легендата, който е болен и нощува в храма преди празника, бива излекуван от Св. Димитър, а поверието е съхранено и до днес.

Вижте още:

Редактор: Елена Каркаланова

Снимки: Елена Каркаланова, Facebook / Тешово


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Защо София е подходящата столица за Всеправославен събор

Преди 26 години, на 30 септември, по инициатива на Българската православна църква (БПЦ), в София е свикан Всеправославен събор, който да спомогне за преодоляването на разкола сред духовенството ни. Тогава, въпреки увещанията на Истанбулския..

публикувано на 30.09.24 в 09:15
На 20 септември екипът на проф. Людмил Вагалински откри статуя в Хераклея Синтика, три дни по-късно откриха и главата на скултурата.

В Хераклея Синтика откриха подова мозайка и главата на римска статуя

Глава на статуя излезе при разкопките в големия канал на античния град Хераклея Синтика. Тя е на откритата преди дни статуя и вече е в музея на Петрич, за да я поемат реставраторите. „Уникално бе това лято“, каза проф. Людмил Вагалински по повод..

публикувано на 23.09.24 в 16:17

85 археолози от цяла Европа се събират в България на конгрес за римските дунавски провинции

От 23 до 28 септември София и Видин ще бъдат домакини на Седмата международна конференция за римските дунавски провинции на тема "Граничен ландшафт по Дунав – Frontier landscapes along the Danube", предаде БНР Видин. Инициативата за дискусията за..

публикувано на 23.09.24 в 07:10