Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Тревожно несъответствие в ръста на цените и повишението на заплатите в България отчитат експерти

КНСБ: С най-ниските доходи, ние трябва да се справяме с възможно най-високите цени на фона на останалите европейски държави

Снимка: Pixabay

"Имаме спокоен пазар в момента. А  това, което тревожи хората и изнервя обстановката е изоставането на доходите" – това каза пред БНР Владимир Иванов, председател на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата. Преценката му е, че има силна конкурентна среда и положението не е толкова неприятно – по това време през миналата година е имало ясно изразена възходяща крива на цените, а сега тя е низходяща. Т.е. ако през 2022 г. е имало доста стрес на пазара, то сега той е стабилен. Иванов уточни, че спрямо потребителска кошница с продукти за 100 лева миналата година, сега цената им би била 103 лева. Изводът – напрежението идва от изоставането на доходите, а не от пазарни взаимодействия.


Проучване сред 350 фирми в страната показва, че през настоящата година повече от половината работодатели са повишили заплатите с до 10%, като през 2022 г. ръстът е бил 14-15% в отговор на растящата инфлация. Оказва се обаче, че това не е достатъчно и  доходите у нас остават най-ниски на фона на Евросъюза.

Пламен Димитров
"България има най-високите цени от гледна точка на това, че сме с най-ниски доходи в ЕС, или с други думи – с най-ниските доходи, ние трябва да се справяме с най-високите цени на фона на останалите държави" – обясни Пламен Димитров, президент на КНСБ след като Институтът за социални и синдикални изследвания и обучения (към КНСБ) оповести свое проучване върху ръста на заплатите и цената на живота в България през последните три месеца. 

Въпреки че има задържане, а дори и лек спад на цените при някои стоки, те като цяло са на високи нива – показват резултатите. Както винаги КНСБ се спира на т.нар. малка потребителска кошница, или 20-те стоки от първа необходимост, без които човек не може в домакинството. В момента общата стойност на тези наблюдавани стоки в България е 56 евро. Ръстът на цените там за едногодишен период е над 15%, отчитат икономистите. За сравнение същите стоки в Испания струват 50 евро, в Германия 59, а в Румъния 46 евро. Българите, които получават минимална заплата, могат да си купят стоките от малката потребителска кошница само 7 пъти месечно. В Испания с една минимална заплата тази кошница може да се купи 27 пъти, а в Германия 34.

В същото време, в сравнение с другите държави членки на ЕС, България продължава да бъде с най-ниската средна работна заплата, потвърждава изследването на КНСБ.

Любослав Костов
"Брашното е най-скъпо в България, спрямо другите държави – 92 евро цента, спрямо 70 цента в Испания, 74 цента в Хърватия, в Румъния – 80 цента – сравнява Любослав Костов, експерт към КНСБ и продължава: На трето място сме по скъпотия на краве сиренето – пред нас са само Франция и Хърватия. Като цяло в разликата в цените не отговаря на разликата в заплащането, още по малко на производителността на труда."

"9% е ръстът на минималната работна заплата за една година, а това не е добре на фона на растящата инфлация – продължава Любослав Костов. – В същото време в Албания, без да е член на ЕС, минималната заплата се е увеличила с 40%, в Унгария 26%, в Полша 24% и т.н. Ако искаме да се сближаваме с центъра на Европа, то темповете за прираст на МРЗ, които правителството до момента предлага, определено ще са недостатъчни.“


Цените в малката потребителска кошница бележат двоен ръст от началото на инфлацията, а заплатата за издръжка не се е увеличила с такъв темп – обобщават от КНСБ и припомнят, че измерената инфлация  от началото на 2021г. е 30% – обобщен ръст в цените на стоките и услугите в България. При това положение синдикатът настоява за поне 15% минимален растеж на заплатите, с оглед очакванията за инфлация от 5% за следващата година.

"Искаме през 2024 г. покупателната ни способност да се увеличава, въпреки всички тези тревоги за инфлация, идващи от външни енергийни фактори и войните, които ще повлияят върху цените, особено през зимата. Затова 5% инфлация, каквато залага Министерството на финансите в бюджета за следващата година, може да се окаже една доста оптимистична прогноза" – завършва президентът на КНСБ Пламен Димитров.

Снимки: Pixabay, БГНЕС, БТА

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Силви Кирилов

Парламентът опитва за четвърти път да си избере председател

Депутатите от 51-вото Народно събрание днес продължават първото си заседание, започнало на 11 ноември. Те ще се съберат, за да опитат за четвърти път да си изберат председател. Трети неуспешен опит за избор на председател на НС..

публикувано на 20.11.24 в 07:00

Свещеници даряват кръв в навечерието на Деня на християнското семейство

За поредна година в навечерието на Деня на християнското семейство свещенослужители и техни близки ще дарят кръв за нуждаещи се пациенти. Акцията ще се проведе в Кръвния център на Военномедицинската академия в София. Така с..

публикувано на 20.11.24 в 06:00

България днес - 19 ноември 2024 г.

Накъде върви българската икономика? Продължава ли икономическата сегрегация на отделни райони в страната ни и къде наблюдаваме най-голям механичен прираст у нас?- за всичко това ще говорим в „България днес“ на 19 ноември. И още – колко щедри са били..

публикувано на 19.11.24 в 19:00