Как си представяме нашия живот, бит, поминък в близост до защитени природни територии и как тези резервати са изглеждали преди 100 години, преди мерките за защита от страна на институциите – темата е обект на научни изследвания на екип от млади български учени. Проектът им се нарича „Живот в защитени зони и територии: предизвикателства, конфликти, ползи“. От три години те провеждат етноложко проучване на терен, като фокусът е върху взаимоотношенията между местните жители с техния поминък, бизнес интересите и локалните и държавни регулаторни органи – всичко това на фона на опазването на природата.
Учените се опитват да видят как местните хора възприемат и оценяват отпечатъка на човешките дейности върху природата, отношението им към природните ресурси и използването им. Изследват стратегиите и практиките за преодоляване на конфликти, свързани с рестрикциите. От друга, страна интерес представляват и възможностите, които създават защитените места за хората.
Проектът на българските изследователи навлиза в нова фаза – на него е посветена фотоизложба, подредена в сградата на Института за етнография и фолклористика към БАН в София. Освен това на 5 и 6 октомври предстои научна конференция с голямо международно участие.
„По време на теренните изследвания, ни впечатли как за отделните групи от хора, дори само в рамките на една селска общност, природата има различна ценност“ – казва гл. ас. Ивайло Марков, етнограф от БАН и пояснява:
„Да кажем, една гледна точка спрямо животинския свят имат пастирите, различна от тях гледна точка имат ловците, трета гледна точка имат хората, които са свързани с опазването на биоразнообразието. Реално тези природни дадености са важни, но по различен начин за всички тях. По наши наблюдения има известно развитие през последните 10 -15 години, що се отнася до опазване на природата. Спомняме си в началото, при въвеждането на НАТУРА 2000, колко много протести и скандали имаше, хората бяха негативно настроени към тази мрежа. Сега, лека - полека настроенията започват да се обръщат и дори има използване от местните общости на това, че дадена територия е в НАТУРА 2000, за да се противопоставят на големи инфраструктурни проекти. Аз самият съм от трънския край (Западна България), и опитах да проследя дебатите покрай откриването на мина за злато и сребърна руда. Един от основните аргументи срещу това инвестиционно намерение беше именно това, че в близост се намират защитени зони по НАТУРА 2000, както по директивата за хабитатите, така и по тази за птиците.
Впоследствие хората, които бяха в инициативния комитет за спиране на това инвестиционно намерение, развиха свое туристическо дружество, което действа изключително активно през последните 4 -5 години и провежда различни спортни и туристически мероприятия. В резултат на това районът осезаемо се промени в последните години. Вече е въпрос на време да видим как тази местна инициатива ще просъществува в бъдеще. Затова е интересно и важно нашето изследване, защото то не дава окончателна картина, а проследява знакови тенденции.”
Все пак темата за живота на хората в близост до защитените зони е новаторска и специфична за българските етнолози, но същевременно тя е свързана с това, което са изследвали нашите известни възрожденски етнографи. В международен план това е доста актуално поле за работа.
„Тази тема ни дава възможност да погледнем и по нов начин на някои от класическите етнографски теми, например поминъците на хората, различните дейности, които те извършват в защитените зони и благодарение на природните ресурси там“ – обяснява гл. ас. Ивайло Марков:
„Потребяването на ресурси трябва да бъде в някакви граници, ние не може само да взимаме, а и да даваме. Но имаме примери за това, че има напрежение между граждани, местна администрация, държавна администрация в тези зони. Вярно е, че в проекта не сме се интересували от проблеми, свързани с политиката и добили популярност случаи. Вниманието ни е върху най-малките населени места. Едно от тях е с. Езерец, до Шабла. Шабленското езеро е на километър и половина от селото и в миналото то е имало много голямо значение за местните хора. Там е било мястото, където са прали чергите, около него имало пасища за добитъка, тръстиката от езерото е ползвана за покривен материал на къщите. Много от всекидневните дейности на хората са се извършвали около езерото. По-късно, през 70-те години на м.в., се построява правителствена резиденция и това слага началото на рестрикции. За хората това е травма, защото достъпът до езерото е ограничен, риболовът също. От друга страна обаче, това затваряне помага за съхраняване на природата, затова по Северното ни черноморие природата е доста по-запазена, отколкото край Южното. Днес това дава възможност за развиване на екологичен, селски туризъм и хората осъзнават това предимство. Езерец е село, в което населението започна да се увеличава и то още преди пандемията. В момента там се отварят нови къщи за гости, но има баланс и строителството е в границите на допустимото.”
В „България днес“ отбелязваме Деня на християнското семейство - 21 ноември с разговор-прозрение на Дарина Григорова с отец Сергий Павлов, предстоятел на храма „Успение на Пресвета Богородица“ в столицата за любовта, семейството и изкушенията на делника...
В петък вятърът от юг ще се усили и ще бъде умерен и силен, в Предбалкана и в близост до северните склонове на планините от Южна България – бурен. Облачността ще бъде разкъсана, значителна над западните райони, но следобед от северозапад бързо ще започне..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на София, съобщи БТА. Като възможна нова локация се обсъжда част от сградата на Професионалната гимназия..
От следващата учебна година профилираната гимназия с интензивно изучаване на румънски език "Михай Еминеску" може да бъде преместена в сграда в центъра на..
В Деня на християнското семейство, в брой 27 на предаването, слушайте: Какви неразказани френско-български истории разказва българското..
Френско-българска търговска и индустриална камара днес организира посрещане на новото божоле в София. По стара френска традиция всяка година в третия..