Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

110 години Съюз на българските писатели

Съюзът на българските писатели е най-старата писателска организация в Европа

Снимка: архив
На 16 ноември 2023 г. е официалното отбелязване на 110-ата годишнина от основаването на най-старата писателска организация в Европа – Съюзът на българските писатели (СБП). Тържественото събитие ще се проведе в Централния военен клуб в София, под патронажа на държавния глава Румен Радев. 
Въпреки финасовите и другите проблеми, с които е белязан пътя на творците, пожолителното е, че в последните години се наблюдава промяна в отношението на държавата към СБП. Така например, в началото на 2023 г. е взето важно решение, за което съюзът се е борил три десетилетия – разказва ни Боян Ангелов, председател на СБП: "Наред с държавната награда „Паисий Хилендарски“, вече има и две национални награди – едната е „Христо Ботев“, която е международна, както и „Никола Вапцаров“. Това са всъщност две награди, които в миналото са били присъждани, но поради различни обстоятелства, преди всичко – политически, а понякога – и финансови, през годините са спирани. От няколко години насам те не съществуват, но за моя радост вече те са възстановени и ще се присъждат под егидата на министъра на културата. В журито по присъждането им ще участва СБП, както и БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, Националният литературен музей." 


Наред със защитата и отстояването на правата на българските творци, през всичките години СБП развива и активна международна дейност. Така например, именно нашата организация прави немалко за приобщаването на редица писатели към идеята за мир – нещо толкова актуално и днес.

„С най-голям принос са писателските срещи в България през 60-те, 70-те и 80-те години на м.в. – разказва Боян Ангелов, председател на СБП. – В тях са  участвали около 800 чуждестранни писатели, между тях и редица нобелови лауреати. У нас са гостували писатели от САЩ, Западна Европа, от Русия, Индия, Япония, Китай. Днес ние се опитваме да поддържаме традицията на международните писателски срещи, но вече с доста по-скромни финансови възможности.“

Боян Ангелов

През 2018 г. е сключен договор между българския и писателските съюзи на сръбските, румънските, словашките и хърватските творци. Издателство „Български писател“ издава антологията „Дунавски предели“ с творби на автори от Германия, България, Словакия, Унгария, Сърбия, Молдова и Украйна, с идеята, че река Дунав е естествената връзка между Западна, Централна и Източна Европа. В резултат на сътрудничеството си със Сърбия през миналата година сръбски писатели са гостували в София и е подписано споразумение за издаване двуезична антология с произведения на 20 български и 20 сръбски поети. Обмисля се и издаването на 5 книги от наши автори в Сърбия и 5 книги на сръбски автори в България.

Когато обединим усилия, езикът на литературата става международен език на приятелството – убеден е Боян Ангелов. - И когато човек оре в една нива, винаги намира обща приказка, общи идеи. Сега войната е голяма пречка между Русия и Украйна, но ние сме в приятелски отношения с много украински писатели. С помощта на украинския писател и преводач Виктор Мелник в Украйна бяха издадени книги на 9 български автори. През 2022 г. повече от 100 украински граждани, избягали от войната, бяха настанени за шест месеца в почивната база на СБП в черноморския ни курорт „Златни пясъци”. С това ние оказахме подкрепа на много страдащи жени и деца, а има и още хора, които са там. Това е задължение на всеки човек – да помага да хората в беда.“

През лятото на посещение в София беше и група от шведско-албански писатели, с които СБП договори участие на български творци в международна среща през април 2024 г. и подготовка на триезична антология на шведски, български  и албански. От няколко месеца се работи в тясно сътрудничество и с Българския културен център в Лимасол, Кипър. Създателят му Добрин Добрев-Финиотис реализира мащабна просветителска и литературна дейност, като привлича ученици от българските училища и наши сънародници, живеещи в Кипър – посочва Боян Ангелов.

„Това е много важно да се прави и с оглед новите поколения български емигранти, чиито деца много често не знаят и български език. Затова приветствам идеята на вицепрезидента Илияна Йотова да се създаде Български културен институт от мащабите на Гьоте институт, Института „Сервантес“, Френския институт и т.н., който да обедини усилията и дейностите на стотиците български училища зад граница с българските културно-информационни центрове и с хора като Добрин Добрев, които по собствена инициатива градят мостове между другите държави, където живеят истински българи.“

Много са страните, с които СБП работи активно, казва Боян Ангелов и допълва:

Боян Ангелов, Надя Попова, Хюсейн Хюсейнов (посланик на Република Азербайджан), Анжела Димчева и Иван Есенски

„В резултат на добрите си връзки с посолството на Азербайджан, успяхме да издадем за първи път в България антология на съвременната азербайджанска поезия. Със Съюза на руските писатели също поддържаме контакти, защото в областта на духа и на културата винаги се намира общ език. С тях имаме програма за съвместни преводи от млади преводачи – български и руски.“

Българското слово достига и до Южна Америка, посредством СБП.

„В Бразилия живее и работи българският писател Илко Минев – обяснява Борис Ангелов. - Той пише на португалски език и неговите романи неизменно са в топ 10 на най-четените книги в Бразилия в последните години. Той е и член на СБП. Книгите му са преведени на български език, а ние съдействахме за представянето им в София. Той е и дарител на СБП – благодарение на неговите дарения ние, като ръководство, вече четири години връчваме Националната литературна награда „Валери Петров” и подпомагаме наши поети и писатели, които се намират в социална нужда. В Аржентина е създадена организация „Българите в Аржентина”. Със съдействието на СБП –  след сключен договор за сътрудничество между двете институции през 2020 г. – е изградена Електронната платформа за български автори в испаноговорещия свят. В нея могат да бъдат прочетени творби, биографични данни, интервюта, репортажи. В резултат на този договор беше създадена секция за българска литература в Конгресната библиотека в Буенос Айрес.“

СБП си взаимодейства активно и с няколко културни организации на български автори в САЩ и Канада. Писателката Снежана Галчева, която е член на СБП, е  председател на Салона за българска култура и духовност в Чикаго и  вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. Освен вестника, тя издава книги и антологии на български писатели от САЩ. Сред тях е книгата „В десет въпроса” – публицистичен сборник, в който са включени 42 интервюта с видни съвременни писатели с български произход, които живеят в България, САЩ и Австралия.

СБП е и редовен член на Европейския писателски съвет към Европейската комисия.

„Редовно вземаме участие в журито при определяне на Европейската награда за литература – продължава Боян Ангелов. - Участваме с наши представители и в Международни конференции, които се отнасят до директивата за авторските права в библиотеките PLR. За съжаление, в България не се прави нищо за защита на авторските права на хората, чиито книги се намират в библиотеките. А всъщност, това е нещо, което е трябвало да изпълним още през 2007 г. Писахме писма, ходихме по симпозиуми. Докато се обърнем към един министър, той вече е друг, сменен. Но все се надявам на скорошен успех, защото въвеждането на тази директива засяга справедливото заплащане на труда на българските писатели.“

Боян Ангелов с посланика на Пакистан Н. Пр. г-жа Мариам Мадиха Афтаб

СБП работи и на азиатския континент, като поддържа партньорски отношения с Китай, а с Пакистан е постигната договореност за съвместни дейности с пакистанската Академията на буквите.

Всъщност, Академията на буквите се занимава и с литературните процеси в Пакистан. А знаем, че това е една 250-милионна държава, която има стратегическо значение. И аз, в разговора с посланичката й у нас изтъкнах, че на нашата кирилица също пишат 250 милиона и когато преведем творби на пакистански писатели чрез нашето издателство те ще отидат в европейските библиотеки, защото българският език е един от официалните езици на ЕС, а нашата азбука е една от трите. Т.е. ние имаме пълното самочувствие да говорим с всяка една държава. Мисля, че това е нашето призвание.“

Снимки:  архив, БГНЕС, СБП



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Милена Селими с награда за най-добър превод в Албания за "Времеубежище"

Милена Селими, преводачката на албански език на романа "Времеубежище" на Георги Господинов, която е и представителят на българите в Комитета на националните малцинства в Албания, получи наградата за най-добър превод през 2024 г. от провеждащия се в..

публикувано на 16.11.24 в 21:10
Кадър от „Идва есента“

Музиката е на фокус в Киномания – най-старата филмова панорама у нас

Тази вечер, 13 ноември, в Зала 1 на НДК в София започва 38-ото издание на Киномания. Началото на кинопанорамата ще бъде дадено с най-новия игрален филм на режисьора Милко Лазаров "Стадото”, чиято световна премиера беше преди месец в Лондон, в..

публикувано на 13.11.24 в 10:10

БНР пита: Кои са българските посланици на културата на 2024 г.?

Инициативата на програма "Христо Ботев" на БНР, започнала през 2021 г., се фокусира върху постиженията на писатели, поети, драматурзи, художници, музиканти, актьори, композитори, кинодейци и представители на българското танцово изкуство, чието..

публикувано на 11.11.24 в 20:05