„Героите са сред нас, не само в приказките! Украйна е пълна с герои, но мнозина от тях са мъртви“ – така започва разговорът ни бесарабската българка Тетяна Станева, сценарист, режисьор и директор на Международния етнографски филмов фестивал „ОКО“. Четвъртото му издание ще се състои в София от 1 до 7 октомври.
Ще бъдат представени към 50 документални творби от различни държави в общо 4 категории. Сред тях несъмнено се открояват филмите за войната в Украйна. Българската публика ще види "20 дни в Мариупол" на Мстислав Чернов, претендент за наградите „Оскар“. Лентата документира първите ужасяващи дни на руската инвазия, боевете по улиците на обсадения град и нападенията над невинни жертви, в т.ч. на деца и бременни жени. Но кинофестът „ОКО“ ще бъде открит с друга, не по-малко въздействаща украинска продукция. „Живот на предела“ на Павло Пелешок обхваща периода от Революцията надостойнствотодо нападението на Русия над Украйна.„Спирах филма, за да се изплача и после продължавах да го гледам“, казва Тетяна Станева и допълва:
„Бих казала, че това е като видео учебник за историята на войната в Украйна. Виждаме и лъжата на Путин в прогресия, виждаме как бяхме наивни да мислим, че той няма да нахлуе с пълномащабна война, защото тя започна още през 2014 . Има страхотни архивни кадри, направени от самите режисьори, които през 2014 -та стават военни журналисти, а сетне, вместо камери, нарамиха оръжия и влязоха в армията, за да воюват. Сред украинските режисьори има много загинали, в т.ч. и мои колеги, които познавах и ми е тежко да го споменавам. Но има и ентусиасти! Защото, за да намериш финансиране сега за някой филм, е изключително трудно. Украйна няма пари за култура, затова се търси финансиране от европейски програми. И който извади късмет, успява да снима.“
Много е важно, според Тетяна, точно сега да се документира войната с филми, снимки, лични истории, да се покаже истината, такава каквато е. И тя няма нищо общо с „другата гледна точка“, с наративите на ширещата се и в България руска пропаганда. „Когато върви война, няма „друга гледна точка“, има черно и бяло! Или признаваме злото за зло и не си играем с него, или ставаме заложник на това зло, което ще ни изяде“ – казва Тетяна.
Фестивалът „ОКО“ ще представи също фотографска изложба – аукцион с творби на украински фотографи и военни кореспонденти.
„В момента подреждаме фотоизложба за аукциона на Олександр Барон- също украински българин, който до 24 февруари беше фотограф и сега снима войната. Докато се чудехме какви заглавия да поставим на снимките му, попаднахме на кадър на счупено стъкло, но с формата на сърце. Кръстихме го „Хладното сърце“. Как да не звучи ужасно, но и в разрушенията, смъртта и кръвта откриваш някаква … красота. Красивото - това са хората на Украйна, красивото - това са оставените след тях предмети, които разказват истории. Хората станаха необикновено сплотени, единни, помагащи си един на друг и това е прекрасното в този тежък момент. Това също се вижда във филмите на фестивала“- казва Тетяна.
Украинската режисьорка с български произход споделя, че тук, в България, често се сблъсква с неразбиране на истинските причини на войната. Много наши сънародници открито подкрепят Русия:
„Даже в Украйна, когато ме попитат за ситуацията в България, казвам, че България е разделена, това е факт! Но пък хората, които ни подкрепят в този момент, го правят с цялото си сърце. И се радвам, че инициирахме дарителска кампания в България за набиране на средства за този фестивал. В началото имах опасения, че няма да успеем, но събрахме около 35 хиляди евро - повече от сумата която заявихме. Даже за Украйна това е чудо - за култура да събереш такива пари. А тук всеки според възможностите си, изпращаше малки или големи суми.Защото българите даряваха не за филми, а за кауза. Има в България общо желание да се знае истината. И хората са готови да плащат за нея“ - каза в заключение Тетяна Станева.
Вижте още :
Снимки: БГНЕС, okofilmfest.com.ua, 20daysinmariupol.com, Юлиана Барон
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш помага на днешния дигитално зависим човек, за когото вълшебните светове от хартиените книги са..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път поводът е специална изложба, която показва детски рисунки, вдъхновени от природата. Пловдивчани и..
В Централното фоайе на Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ беше открита фотоизложбата „По следите на Михайло Парашчук“, посветена на творчеството на украинския скулптор и неговия принос към българската архитектура...
История като на кино – казваме си често, когато ни разкажат невероятен сюжет или дочуем такъв от съседна маса в някое кафене. Но именно киното сякаш..
След успеха на фестивала "Ние сме децата на реката" през септември, гражданска фондация отново си партнира с пловдивския район "Централен". Този път..