Две световни войни, бомбардировки, соц. манифестации с танкове и тежкотоварни автомобили, граждански протести и най-вече – ремонти до безкрай… Какво ли не са преживели жълтите павета на София през последните 116 години! Знаковата настилка е обявена в наши дни за културно-историческа ценност. Твърди се, че е внесена от Австро-Унгария през 1907 г.. В първото десетилетие на 20-ти век с нея се покриват централните улици на българската столица. Виждаме ги и днес пред катедралата "Св. Александър Невски", в района на парламента, около бившия царски дворец и до Народния театър.
Ала вече никой не произвежда точно този вид павета. Вносът отдавна е прекратен, а красивата жълта настилка, с която столичани толкова се гордеят, безвъзвратно се руши. Опитите паветата постоянно да се пренареждат и да се заменят със стари такива не дават желаните резултати. Тези дни символът на столицата отново влезе в новините покрай поредния неудачен ремонт на ремонта.
След продължилото повече от два месеца пренареждане на настилката пред парламента, павета "грейнаха" в различни нюанси на жълтото, за ужас на софиянци. Според службата, която упражнява строителния надзор на обекта, причината била, че въпросните павета са комбинирани от различни серии производство, а и някои от тях били подлагани на по-дълга експлоатация от други през годините.
„Как така едните са много светли, а другите много тъмни – нямам обяснение“ – недоумява проф. Любен Лаков от Института по металознание към БАН. Заедно с неговите колеги, той от години търси начин да произведе 100 процентов аналог на 100-годишните софийски павета. Преди време наши учени открили формулата на уникалната им кристална структура. Сега обаче екипът на професора я е усъвършенствал, и вече подготвя пилотна серия чисто нови жълти павета за София.
"Културно-историческото наследство отпреди повече от 100 години е еталон. В момента новото е същото по състав, със същите физико-механични и други показатели, тъй като съдържа същите минерални фази, като оригиналът. Размерът, обемът и цветът е еднакъв. Да не говорим, че оригиналният цвят на софийските павета е охра, а не е жълт, както сме свикнали да го определяме. За нас, учените, цветовете, нюансите са толкова много, че се изразяват в цифри. Така че паветата, които ние създадохме, са идентични по цвят на еталоните" – категоричен е проф. Лаков.
Произведените от БАН павета били подложени на задълбочен анализ в Техническия университет в София. "Оказва се, че те са дори с една идея по-устойчиви на суха и мокра гума и не са толкова хлъзгави като оригиналните. С други думи – те са същите по цвят, големина и форма" – каза проф. Лаков и добави:
"С Общината имаме договор да произведем пилотна серия от 250 павета само. Срокът ни е до Коледа, тъй като ние работим при институтски условия, а не в завод, но ги произвеждаме със съответната формова екипировка, подготовка на рецептурния състав, пресоване, сушене, термообработка… Имаме готовност да предадем пилотната серия в срок, но от Общината зависи кога и къде ще бъде монтирана нашата настилка. Според мен Столичната община едва ли ще вложи средства за изграждане на завод за жълти павета. С това трябва да се заеме бизнесът."
Проф. Лаков дори е проучил възможността съществуващи у нас заводи, например във Видин и Казанлък, да поемат производството на специфичните павета, така че те да се използват не само за възобновяване на настилката в центъра на София, но и за украсата на други градове в България, а защо не и в чужбина?
Вижте още за миналото и настоящето на столичния ни град:
Снимки: Институт по металознание – БАН, БТА, БГНЕС, БНТ
Внесохме предложение в деловодството на парламента за провеждане на референдум за запазване на българския лев, съобщи председателят на "Възраждане" Костадин Костадинов. Събрахме 52 подписа, посочи той. Костадинов каза, че освен от "Възраждане", са..
Автомагистрала "Русе-Велико Търново" е изключително важен проект от национално значение, който има значимост отвъд границите на България като вертикален коридор от Гърция към Румъния, заяви премиерът Росен Желязков в началото на правителственото..
Жители на село Чепинци организират протест на 23 март – неделя в зоната на неработещия граничен контролно-пропускателен пункт Рудозем - Ксанти, съобщи кметът на родопското село Риза Брахимбашев. Недоволството на местните жители е предизвикано от..
18 март 2025 г. е Ден на национален траур и у нас в памет на жертвите, загинали при трагични обстоятелства в гр. Кочани, Република Северна Македония...
Чакаме македонската страна да реши дали има нужда да бъдат взети още 10 души от пострадалите при пожара в Кочани. Това каза президентът Румен Радев..
Шестима жители на град Кочани от Северна Македония пътуват към болница "Пирогов" в София, за да дадат кръв. Те са с рядката кръвна група А, отрицателен..