Тази учебна година, освен с ремонтирани и освежени класни стаи и коридори, училищата посрещат своите възпитаници и с нововъведение, което ще облекчи тяхната подготовка – дигиталната раница. Това е безплатна онлайн платформа, която позволява на учениците от 1 до 12 клас да имат достъп до своите учебници и изцяло онлайн. Хартиеният им вариант не отпада, но може да не бъде носен и така да олекоти истинската раница. Макар да е част от дигитализацията, която е необратим процес във всяка сфера, дигиталната раница също предизвиква дискусии сред учителите. Според някои тя е добра възможност, от която си струва да се възползват, а други са все още скептични доколко полезно и практично е нейното използване.

“От една страна чрез нея отговаряме на новите потребности на поколенията, които идват след нас, но от друга, може би, се отдалечаваме твърде много от онова, което ние смятаме, че работи в полза на учениците – заяви в интервю за Радио България Виолетка Стоева - преподавател по история в столичното 108 СУ „Никола Беловеждов“. – Когато нещо мине пред очите, през ръката, ние знаем, че психологически това работи изключително добре за усвояването на знания“.

Наред със съдържанието на учебниците, което вече е достъпно в новата електронна платформа, всеки преподавател също може да създава съдържание, което ще бъде публикувано, след проверката му от експерти. Виолетка признава, че учителите осъзнават невъзможността преподаването да продължи по досегашните изпитани методи и затова преминават през редица обучения за работа, в която дигиталната раница не е единствената новост:

„На нас все още ни предстои подобно обучение, от което да разберем как можем да качваме различни материали, защото има твърде много нови неща, които в момента вървят и е важно да заработят от началото на учебната година. Едно от тях е платформата за електронен дневник, която обхваща всички училища и беше разработвана през изминалата година“.

Всяко училище има право само да реши кой да води обученията на учителите в него – преподавател по информационни технологии или външен експерт.

Използвайки дигиталната раница учениците ще имат достъп и до персонализирано съдържание за всеки от тях, съобразено с техните знания и трудности. Дали обаче това съдържание ще бъде достатъчно ясно и разбираемо поднесено за учениците със специални образователни потребности?

„Искрено се надявам материалите да бъдат адаптирани и за тях, защото особено от 5 клас нагоре сме доста натоварени и не сме в достатъчна помощ на деца с интелектуални и друг вид затруднения – признава госпожа Стоева. – Понякога, целият материал, който трябва да усвоят, бих казала, че е направо непосилен, за да се справят. За мен това е една от най-трудните задачи. В един клас от 25 или 30 деца никак не е лесно да намериш време, в час от 40 минути, да обърнеш специално внимание на всеки.“

Практиката ѝ като учител и в група за целодневна организация на учебния процес /т.нар. занималня/ показва, че въпреки желанието на учениците да усвояват колкото може повече от материала през различни електронни устройства, невинаги е от полза за тях. Затова възниква въпросът доколко дигиталната им грамотност ще е достатъчна, за да преодолеят функционалната неграмотност, с която днес се бори образованието у нас:

„Забелязала съм, че когато напиша какво е домашното за следващия път, масово децата вадят телефоните си и снимат какво пише на дъската. Когато човек снима, възможно е снимката да изчезне или да забрави да погледне и т. н. Затова мисля, че времето ще покаже дали тази функционална неграмотност ще може да се преодолее само с дигитални устройства – подчертава преподавателката по история – Сега в 5 клас се учат доста приказки, старогръцки легенди и митове и т.н. и когато възложа на децата да прочетат и да ми разкажат съответната приказка или легенда, ако е на хартия, им отнема много повече време, отколкото ако е в телефона“.

За да бъде максимално полезна на следващите си ученици, през настоящата учебна година, госпожа Стоева ще проведе среща с училищния психолог, от когото да потърси конкретни съвети по различните аспекти на работата си с децата.

Снимки: Freepik.com, Министерство на образованието, издателство „Просвета”, архив