Берковица, малко провинциално градче, потънало в зеленина, притихнало в подножието на величествения връх Ком (2016 м.), още пази спомена за Иван Вазов. Патриархът на българската литература пребивава тук от март 1879 г. до 18 септ 1880 и признава че това е един от най-плодотворните периоди от живота му. В Берковица той заема висша длъжност – председател на Берковския окръжен съд. Но преди това работи известно време в Русчук като чиновник. Там му откриват белодробно заболяване и лекарите препоръчват да смени влажния крайдунавски климат с чист планински въздух.
Вижте още:
Така, 29-годишният Вазов, който вече бил известен поет, избира да се засели в подножието на Балкана. По онова време, Берковица е занаятчийски град с тесни дълги калдъръмени улици и две църкви. Младият поет се настанява в т.нар. Ипеклийската къща. В нея той ползвал само стаята на втория етаж – най-голямата с уникална дърворезба по таваните и долапите. Днес къщата е превърната в музей на Вазов. Влизаме през малката дървена порта, преминаваме през прохладно калдаръмено дворче, където расте здравец и чемшир.
На входа ни посреща уредничката на музея – Калинка Петрова, която с нескрита емоция разказва за житието и битието на Вазов в малкия старопланински град и дори с плам рецитира негови стихове:
„В уюта на тази къща, под перото му се раждат едни от най-хубавите му стихове. Ще започна с любимото ми стихотворение „Малини“:
Чакай, момне, стой да зърна
тия очи сини,
твойта кошница е пълна
с алени малини.
От зори си ги забрала
със розови пръсти,
брала си ги, па си пяла
сред горите гъсти.
Бил е вдъхновен от малинарките, които се прибирали с пълни кошници малини. Те галели душата му със смехове, закачки. Опиянен от тяхната красота и трудолюбие, Вазов написва това хубаво стихотворение, което е като химн на Берковица и се предава от поколение на поколение. Тук той създава някои от най-известните си произведения, включително „Грамада“, "Моята съседка Гмитра" , „На детето“, стихотворението „На Ком“:
Оттук окото волно прегради не намира.
Вселената пред мене покорно се простира.
Душата гордо диша. От тия планини
умът към нещо светло, голямо се стреми;“ – рецитира Калинка.
Младият поет е очарован от Берковица, от природата на Балкана, от контактите с местните хора. Неизбежно го застига и … любовта :
„За тези 17 месеца престой той физически укперпва, напълнява, зачервява се, чудесно му действат разходките в Балкана, чистият въздух, водата! Тук има и своя любима до сърцето си – 19-годишната красавица Зихра. Не се пази нейна снимка, но е била девойка с черни коси, с черни очи. Знаела е език и обноски.И приятелството между тях преминава в бурна любов. Заминавайки по-късно в Пловдив, той ѝ посвещава поемата „Зихра““ – казва Калинка Петрова.
Иван Вазов е считан и за основоположник на туризма в град Берковица. В подножието на връх Ком, недалеч от новата хижа „Ком“, се намира т.нар. „Вазов камък“, откъдето поетът обичал са съзерцава прелестите на Берковския Балкан и да се вдъхновява. Калинка добавя :
„Обичал е да прави походи. Качвал се е на Ком с берковска дружина и споделя : „Каква чудна природа тук! Каква красота за това непознато за мене райче(…..) Из гъстите дъбови и букови гори що обгръщат полите и хълбоците на Стара планина, опиянен от кристално бистрите потоци, от дъха на цветята, от трепета на листата, от младостта ми и от всичко, за пръв път се влюбих във величествената Берковска природа „ – отбелязва Вазов.“
През есента на 1880 г. патриархът на българската литература напуска Берковица и се установява за известно време в Пловдив, където активно се включва в обществения живот на следосвобожденска България.
Вижте още :
Снимки: Венета Николова
Италианско-френско-испанската 138-минутна биографична драма „Лимонов“ спечели голямата награда за майсторска литературна адаптация в международния конкурс за пълнометражен игрален филм на „Синелибри“. Фаворитът бе обявен от председателя на журито..
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..