Възпитани, любезни и сърдечни са хората в Босилеград и региона, особено след като научиха, че идваме от България – разказва фотографът Вихрен Георгиев. Заедно с още трима двама свои колеги, той беше част от провелия се в града фотопленер, организиран със съдействието на сдружение "Глас" – Босилеград. Като човек, който за първи път пътува до Западните покрайнини, Вихрен признава, че открива много сходства между селата от българската и сръбската страна на границата.

"Успяхме да обиколим и снимаме в десетина села и за съжаление онова, което забелязахме е една всеобща разруха, което е тъжно, защото напомня състоянието и на малките населени места в България. Установих, че в българските села, на път за границата, нямаше почти никакъв живот, докато в Босилеград имаше известно оживление. По селата отново имаше малко хора, много запуснати и изоставени къщи – разкрива фотографът и допълва: – Много от тях се използват по-скоро като вили, но ми направи впечатление, че имотите са много евтини. Може да намериш триетажна къща за 15-18 000 евро."

Дни преди началото на пленера, председателят на сдружение "Глас" и негов организатор Александър Димитров не бе допуснат да влезе на територията на Сърбия, под предлог, че носи книги на български език. Необяснимата реакция на съседите ни се превърна в една от основните теми, обсъждани и с фотографите. Това накара Вихрен да изрази своята подкрепа към него и онова, което е сторил за нашите сънародници в Западните покрайнини през годините:

"Бих искал да кажа, че останах впечатлен от онова, което прави Александър Димитров. Въпреки малкото хора, останали в региона, той се опитва да поддържа културна програма и най-вече се грижи тези хора да не забравят своя произход. Говорихме си много за Великденския фестивал, част от който е и конкурсът за най-здраво яйце. Около него има много истории“ – отбелязва фотографът, който се запознава с Димитров едва тази година, по време на Роженския събор, където Александър води група деца от Босилеград.

Димитров му разказва и за дългогодишните проблеми на българите в региона, свързани с обезлюдяването, страха им спокойно да заявят своя произход и самосъзнание, липсата на работа и замърсяваната от мините околна среда::

"Не знам доколко сръбските власти тормозят населението в региона, но самият факт, че то е изоставено икономически, е достатъчно съсипващ", възкликва фотографът.

По време на престоя си в Босилеград, Вихрен става свидетел и на сватба в населеното място, която му прави особено впечатление:

"Интересно беше, че по традиция там сватбите започват от 6,30 сутринта, съпроводени с песни и духова музика – припомня си той. – Така че едва ли има човек в Босилеград, който да не разбира за подобно събитие. Обичаят повелява, както на места и у нас, че младоженецът отива да вземе булката от дома ѝ. Но любопитното е, че след "взимането" ѝ, тя заживява при него и семейството му, а то от своя страна, може да реши да не покани родителите на булката на сватбата."