“Сутрин в 9,00 часа на кафето. До 10,30 тука седим, сетне под сянката вкъщи и толкоз.” Макар да хвърлят лежерни думи, жителите на варненското село Тръстиково настройват дневния си ритъм по един “много корав адет” – в летните утрини те предхождат изгрева и в 5,00 часа вече са заели пост в градините си. “Копаем, поливаме, сеем”, обясняват. А после тръгват за по едно кафе.

Близо 630 души днес населяват селото, което отстои на 30 км от морската ни столица и е едно от най-многолюдните в община Аврен. Земите му били обитавани от най-дълбока древност. По време на турското владичество било споменавано в документи с името Караач Софулар, а през 1935 г. го нарекли Тръстиково – като тръстиката, расла някога в заблатените места на землището му.

“Много съм доволен от моето управление. С желание идвам на работа, защото хората в Тръстиково са добри и ми помагат”, казва кметът на селото Лъчезар Лазаров. Преди 16 години той напуска работата си в София и с помощта на приятели подготвя предизборната си кампания. Оттогава има много изпълнени проекти, с които се гордее.

“Имах желанието да оправя инфраструктурата, тротоарните алеи, гробищните паркове и успяхме – казва той. – Освен това в Централния парк, направихме също детски катерушки и беседка, както и ремонт на здравната служба. Не е сложно да си кмет – понякога обаче срещам трудности, когато някои хора търсят помощ и нещата не се получат.”

Основният поминък на жителите на Тръстиково е земеделието – някои работят в модерната зърнобаза, а други са заети в строителството и всеки ден пътуват до Варна. В селото има също така основно училище с около 60 ученици, читалище, чийто детски състав се готви за фестивал в Гърция, пенсионерски клуб. Лекарски и зъболекарски кабинет, четири магазина, шосеен и железопътен път, близост до Девня с неговите заводи и до пристанище Варна – Запад, допълват идиличната картина, за която биха завидели много български села. 

“Всички мероприятия са тук, на всички празници се събираме, вече имаме и постоянна кабинка за изборите – разказва Елена Иванова от пенсионерския клуб. – На село долу-горе е едно и също – уважаваме се, имаме се с комшиите, помагаме си. Само децата станаха малко по-такива – много цапат, разхвърлят хартии, бутилки. Всяка сутрин идвам тук, мета купища фасове и до другия ден пак. Не пазят, не го имат като свое. Иначе животът на село е по-свободен – ако например имам гости, седнем в градината и си пуснем музика, никой комшия няма да ми каже да я спра. Просто в друг ден при тях пък ще е. Търпим се.”

Има ли желание някой да опита вкуса на селския живот, Тръстиково разполага със стари къщи, при това на добри цени, казва още кметът. Като основен проблем в своето населено място той изтъква честото спиране на тока.

“Събирали сме се при кмета на общината с ръководители от “Енерго-про” – добавя Лъчезар Лазаров. – Сутрин по четири-пет пъти спира тока и на много хора изгоряха електроуредите. Другият проблем е свързан с остарелия водопровод, но засега нямаме големи аварии – през годината най-много две-три, когато се спука някоя тръба. Иначе водата ни е много хубава. И другото, което бих искал да направя, е асфалтирането на някои улици, за да бъде перфектна инфраструктурата.”

И докато кметът разказва за новите си цели, които да осъществи при евентуален нов мандат, Василка, Стефка, Павлинка, Станка и Иванка за поредна утрин са изпреварили появата на слънцето и след работа в градината отпиват на сянка от своето кафе.

“Аз по Варна съм живяла, после се върнах на село – подема една от тях, включват се и други. - Преди беше по-оживено, хората бяха по-задружни. Нямаше интриги да се правят – тоз богат, ония беден. Бяха еднакви. А пък сега – този бил богат, е, няма да му казвам “Здрасти”. От какво са богати ли – идеш да му работиш днеска, той вечерта няма да ти даде парите и остават за него. Ама ти блъскаш – туй нормално ли е? Затуй са богати и се бият в гърдите. Аз нямам, аз съм беден човек. Слез към гарата – ще ми видиш къщата, ще видиш двора ми.”

С напредването на горещините жените се разотиват. “Това ни е разходката. Сега ще сготвим, ще се наядем, ще легнем да спим, ще гледаме телевизия и толкоз. Турски филмчета – ала-бала, да минава времето”, обобщава друга от тях. А пореден жител на селото капва малко по-късно още щипка горчивина.

“Как се живее - свободни къщи има, елате един месец и ще видите каква е тъга. От пет минути не можеш да го разбереш. За нас не е лошо, щото сме свикнали тука. Но някой, който не е живял тук, може да не изкара и един ден”, казва Добри Лефтеров.

Думите му биват прекъснати от шум на мотор: “Без номера коли карат и без книжки. Туй не го одобрявам аз. Тука вдигат на хората аларма. Казах един-два пъти на катаджиите, но никой не обръща никакво внимание.”

Добри Лефтеров изрежда и многото комари, срещу които май не се пръска, показва и малкия дефект на улицата, припомня и за подмятащите се боклуци. Ала накрая заключава: “Абе, не е най-лошото село - село смотано, какво да му е.”

Снимки: БНР- Радио Варна, Facebook/ Тръстиково, Варна

Текст: Диана Цанкова (по репортаж на Александър Йорданов от Радио Варна на БНР)