Созопол е селище с древна история, домакин на ежегодните празници на изкуствата „Аполония“, муза за българските творци. Една от емблематичните личности в черноморския град безспорно е музикантът Жан Шейтанов. Певец, композитор, аранжор и колекционер на китари, той произхожда от род на търговци, с усет и талант да разкриват красивото около тях.
Метнал се е на дядо си – известният созополски художник – маринист Яни Христопуло, наричан "добрият дух на Созопол", съумял да нарисува почти всяка скала, залез, къща и полъх на вятъра, надигащ вълните. За целия си живот художникът създава над 3000 картини. Почти всичките платна са посветени на красотите и светлината на Созопол, а внукът Жан, ги облича в текст и музика.
Именно на дядо си, Жан Шейтанов дължи първия си досег с пианото, както и записа, на магнетофонна лента, на първите композиции, които изсвирва едва седемгодишен. На 11 години спира с пианото, заради неразбирателство с учителката си по солфеж, и започва да свири на китара. Учи в Музикалното училище в Бургас, след това в Консерваторията в София, където почти веднага получава покана да свири в оркестър "Спектър" към някогашния металургичен комбинат „Кремиковци“. С оркестъра работят популярни български певци като Маргарита Хранова, Йорданка Христова и Орлин Горанов, а главен художествен ръководител е композиторът Тончо Русев.
Заради издръжката от комбината, всяка година съставът издава и по една плоча с песни с трудово-работническа насоченост, спомня си музикантът.
"През 1982 година група "Спектър" се преименува на "Феротон". Важно беше в името да присъства нещо от дейността на комбината и тъй като той се занимаваше с производство на желязо и стомана, ми хрумна да се казва "Феротон" – разказва Шейтанов. – Аз и Александър Александров бяхме основните създатели на песни за групата. Отделно всички известни композитори като Тончо Русев, Найден Андреев, Стефан Димитров, Димитър Пенев, Борис Карадимчев са писали песни за нас."
"С групата имаме турнета в Съветския съюз, Африка и Азия. На Черния континент посетихме Ангола, Замбия и Зимбабве, а в Азия – Виетнам, Лаос, Камбоджа и Афганистан. Осъществихме ги по линия на Съвета за икономическа взаимопомощ. По традиция на подобен форум се събираха артисти от всички държави на соцлагера. Една от страните, от която е и оркестърът, който свири през цялото време, е своеобразен домакин. В случая това беше България и така получихме тази невероятна възможност – спомня си недалечното минало Шейтанов и не пропуска да спомене и за публиката на тези концерти: – Разбрахме, че всички хора са еднакви и когато им хареса нещо, го показват веднага с аплодисменти и радостни възгласи. Освен българска музика, свирехме и популярни за времето чужди хитове. Имам много хубави спомени, тъй като бях млад, имах много идеи и импулс за работа."
От 1987 година, когато напуска групата, Шейтанов започва да изгражда самостоятелна кариера. Създава около 170 песни, на които е композитор, аранжор и изпълнител. Признава, че с годините е разбрал, че е най-добре да прави това, което иска, и да работи за удоволствие. Докато го осъзнае обаче, минава и през трудни периоди и на няколко пъти дори спира да се занимава с музика.
"През 1992 издадох първия си албум „Галантният мъж“, който представих на Златния Орфей – спомня си музикантът – Постепенно обаче поп-фолкът започна да измества естрадата и се наложи да се преориентирам към един малко по-гръцки стил песни, в които включих и бузуки. Всички текстове бяха на български език и в тях нямаше нищо просташко."
Заради тази промяна на стила му обаче възникват неразбирателства с музиканти и музикални редактори. Затова решава да се оттегли от сцената и не записва нова музика в продължение на няколко години.
През 1997 г. създава първото си музикално студио в Бургас, а през 2003-та вече има готов албум "Мистична нощ", който не успява да издаде. Това отново го кара да направи пауза в музикалната си кариера си, този път до 2007-2008 година.
После музикалната тръпка и завръщането към първата му страст – китарата, го качват отново на сцената, където е и до днес. Публиката го обича и заради неговите песни, и заради разнообразния му репертоар, който включва рок, фънк, поп и гръцка музика.
А на китара Жан Шейтанов не само че не спира да свири, но има и колекция от инструменти, с която се гордее. Особено с два от тях, наречени на неговото име и направени по негов проект:
"За 60-годишнината съпругата и дъщеря ми ми подариха специално поръчана американска марка китара. Най-вече аз си правя подобни подаръци – обяснява созополският бард. – Притежавам китари като тези на Ерик Клептън и Стив Вай, Джон Петручи, Джон Скофийлд, но онова, с което се гордея са две, направени от най-добрия български лютиер – Костадин Димитров. Те са по мои проекти и с подбирана от мен електроника."
Казва, че отдавна не се чувства чужденец в България. Тук е неговият дом, научил е българския и подобно на повечето ни сънародници се вълнува от политическата ситуация в страната. Но най-голямата му страст, това, което изпълва дните му със светлина..
Доц. д-р Марко Скарпа изследва Кирило-Методиевото наследство и ролята на южнославянските скриптории и работилите в тях за разцвета на културата на Балканите през XIV век книжовници. Интересува се също от отзвука, който духовният подем в България и във..
През септември миналата година женският хор на българския фолклорен ансамбъл "Шевица" в София се сдоби с изненадващо попълнение – млад мъж, с татуировки и всичко, както си му е редът за вокалист на канадска хеви метъл групал – влезе и седна..