Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Войната в Украйна

България винаги ще бъде като втори дом за украинските бежанци

Снимка: Сдружение „Отворени обятия“

Прегръдката може да се приеме като универсален език на съпричастност, разбиране и подкрепа. Понякога точно една прегръдка може да ни разубеди или пък мотивира да вземем дадено решение. За някои хора обаче тя може да бъде спасение и дълго търсено убежище, в което да се почувстват поне за кратко защитени и спокойни. Именно такова място осигурява българското сдружение „Отворени обятия“. Създадено преди повече от година, малко след началото на войната в Украйна през февруари 2022, сдружението обединява хора от Русия, Молдова и Украйна, за които на първо място винаги е помощта за нуждаещите се. Една от инициативите им е свързана с провеждането на лятна школа, в която деца на възраст от 6 до 17 години изучават или усъвършенстват българския език. 

Децата от лятната школа

Следобедите пък са време, отредено за екскурзии и опознаване на българската природа, история, традиции и култура. Целта е тези деца, останали по принуда далеч от родината си, да преживеят едно лято, което да остане в сърцата и спомените им за години напред. „През изминалата година от тази възможност се възползват 96 деца, а през настоящата са вече 115, като десетина от тях са бежанци от Сирия, Иран и Ирак“, отбелязва в интервю за Радио България един от възпитателите и член на сдружението, Димитър Димитров:

„Те се приемат изключително добре от украинското мнозинство в нашата школа. За нас е голяма радост да видим колко толерантни, приемащи и помагащи могат да бъдат към деца, някои от които все още не владеят достатъчно добре български език. Тук е мястото да кажа, че екипът ни от преподаватели по български език и педагозите, които организират програмата следобед, е една невероятна сплав от вдъхновени и даващи всичко от себе си личности.“

Димитър Димитров

Възпитаниците им не остават по-назад и нерядко ги изненадват със своята креативност и чудесна работа в екип. Такъв синхрон помежду си показаха и на специално събитие в столицата, на което представиха най-важните забележителности от своите родни градове в Украйна – Одеса, Харков, Херсон, Мелитопол, Киев, Донецк и други.

„От март миналата година съм тук – отбелязва тийнейджърката Тетяна Маланчук. – В София съм през цялото време и много обичам този град, неговата атмосфера и трябва да призная, че ми напомня моя роден град Херсон. Не съм ходила в българско училище и не знам много за историята на България. Знам, че Левски е бил революционер и съм посетила музея, посветен на него в Ловеч. Известно ми е, че има футболен отбор, който носи неговото име.“

Тетяна Маланчук

Виктория Аксьоненко е от Мелитопол и знае, че в града ѝ живеят българи, но за съжаление не познава много такива:

„Твърде малко знам за българската диаспора и когато се наложи да правя презентация за града ни, видях, че в него, в знак на уважение с български средства е построен паметник на Хаджи Димитър. Те имат и здание, в което се събират и обсъждат различни неща, но не знам повече.“

Виктория Аксьоненко (в средата)

По думите ѝ, вероятно това е сградата на българско културно дружество „Балкан“, но не е сигурна. Признава, че онова, което я е впечатлило най-много, когато пристигнала в София са многото музеи. Любим ѝ е този на илюзиите, както и НДК – градина и културно средище, което харесват и тримата ни събеседници, сред които е и Максим Диденкул от Одеса. 

Максим Диденкул

Макар майка му да е бесарабска българка, той не знаеше много за тази общност, освен че е голяма и много задружна. Едно от любимите му места в българската столицата е Северният парк, а причината е, че:

„Там има много малко хора и можеш спокойно да се разхождаш и размишляваш, да слушаш песента на птиците. Иначе в Перник бяхме на един прекрасен фестивал Сурва. Бил съм и във Варна, където също много ми хареса.“

И тримата ни събеседници от Украйна бяха единодушни, че биха искали да останат в България и след края на войната в тяхната родина. В този момент се намеси Димитър Димитров, провокиран от чутото:

„Когато гледам как деца от различни етноси и религии си споделят и взаимно се учат едни от други, осъзнавам колко смислено е това, което правим ежедневно в това горещо лято – отбелязва той. – Когато работиш с хора, се стремиш те да бъдат възможно най-добрата версия на себе си. Хубаво е да ги накараш да усъвършенстват свои умения, да работят върху свои слабости, които съзнават, без да ги е страх от тях. За мен е важно тези деца да разберат, че България ще бъде техен дом, дори когато войната приключи и те ще могат да избират дали да се завърнат в Украйна, или да останат в своя втори дом у нас.“

Снимки: Cдружение „Отворени обятия“, личен архив

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

Депутатите отново избират председател на Народното събрание

След поредния неуспешен опит за избор на председател на Народното събрание народните представители ще продължат да заседават от 10ч. на 22 ноември. На последното гласуване в сряда, 20 ноември, събралите най-много подкрепа бяха кандидатурите на Рая..

публикувано на 22.11.24 в 07:10

Представители на православния свят пристигат в България за 100-годишнината на катедралата "Св. Александър Невски"

В дните 22 и 23 ноември Българската православна църква ще отбележи тържествено 100 години от освещаването на Патриаршеския ставропигиален храм-паметник "Св. Александър Невски". Цял един век катедралата е "свидетел на всички вълнения, надежди и..

публикувано на 22.11.24 в 06:35

България днес - 21 ноември 2024 г.

В „България днес“ отбелязваме Деня на християнското семейство - 21 ноември с разговор-прозрение на Дарина Григорова с отец Сергий Павлов, предстоятел на храма „Успение на Пресвета Богородица“ в столицата за любовта, семейството и изкушенията на делника...

публикувано на 21.11.24 в 19:00