На фона на юлските горещини, разгорещените спорове около Бюджет 2023 продължават. До 25 юли, когато Народното събрание трябва да гласува окончателно финансовата рамка на държавата, трябва да бъде постигнато решение за увеличаването на доходите в бюджетната сфера. Предвидените от финансовия министър 10 % не се вписват в очакванията на квалифицираните „работещи бедни“, които буквално се задъхват под натиска на галопиращите цени на електроенергията и отоплението. Само за една година цените на много хранители продукти се увеличиха с над 20 %, за сметка на доходите, които не могат да догонят инфлацията. По думите на лидера на КНСБ Пламен Димитров, пари в държавата има и те могат да бъдат насочени към заплатите, които драстично изостават. Затова синдикатът организира серия от протести пред Народното събрание с искане за преразглеждане на издръжката за работещите в бюджетната сфера:

„Ние сме казали отдавна откъде могат да се вземат средствата – отбеляза Пламен Димитров в интервю за БНР. – Капиталовите разходи са завишени. Предвидени са 8,2 млрд. капиталови разходи в бюджет, който на практика се приема на 1 август. Към 1 април капиталовата програма е изпълнена на 1,8 млрд. лева. Кой нормален човек може да помисли, че в следващите пет месеца могат да бъдат похарчени около 6,5 млрд. лева? Или ще бъдат похарчени урбулешката, или няма да бъдат похарчени, което най-вероятно ще стане, или поне една част от тях няма да бъде усвоена. Затова смятаме, че 500 млн. лева от тях могат да останат, но не защото не искаме да се вложат в капиталовите разходи. Те са важни за икономиката, но времето няма да стигне, както и процедурите за изпълнението на предвидените ремонти и други разходи няма да позволят това да стане до края на годината.“

Протест пред парламента организира и КТ "Подкрепа“, с искания за налагане на данък върху свръхпечалбите, увеличение на корпоративните данъци, въвеждане на необлагаем минимум, връщане на ДДС до стандартните нива за ресторанти и фитнеси и др., което да гарантира приходите в хазната. По думите на икономическия съветник на КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова, има разлика в исканията на двата национални синдиката и затова само КТ „Подкрепа“ не подкрепи държавния бюджет. „Само  ние продължаваме да настояваме да не ни залъгват с допълнителни 200 млн. лв., докато ограбват България с милиарди – категорична е Ваня Григорова. – София не е България, затова организирахме протести и в страната“:

„Настояваме, борим се до последно и се надяваме народните представители да разберат, че политиката на обезкървяване на българските предприятия и на работещите български граждани не води до нищо добро – изтъкна Ваня Григорова пред Радио България. – Ние не се противопоставяме на заложения дефицит от 3%, но той не може да бъде за сметка на хората. Именно това се вижда в този бюджет.“

По думите на депутата от БСП и член на медийната комисия Иван Ченчев, има възможност за увеличение на доходите на работещите в бюджетната сфера:

„Разбира се, че трябва да има увеличение на заплатите и не може да си представите колко всъщност е лесно това – подчерта Иван Ченчев в специално интервю за Радио България. – Лесно е, защото само се прави едно предложение, гласува се на първо четене, гласува се на второ четене и приключваме. Значи всичко е въпрос, даже не бих казал толкова на съвестта на всеки един. Да се надяваме, че все пак мои колеги вътре в пленарна зала имат съвест или поне дори и тези, които нямат съвест - да имат политическо решение за увеличение на заплатите. Лошото е, че толкова са занемарени нещата в държавния сектор, че във всяка една сфера хората наистина изнемогват, което трябва да бъде преодоляно само вътре в залата. При 70 милиарда бюджет годишно, работата на един финансов министър е първо да си гледа хората в държавата и ние това правим като партия. Вярвам, че при добро желание това е постижимо. Нямайте съмнение, че ние тези предложения ще ги направим.“

В отговор на твърденията на синдикатите, че има възможност за увеличаване на доходите на служителите в държавния сектор, финансовият министър Асен Василев потвърди пред БНР, че в действителност има заложени допълнителни средства в бюджета:

„Наистина има резерви. Всички средства за завършващите европейски програми са заложени, без оглед на това дали ще бъдат завършени проектите или не. По изискванията на НАТО са заложени всички средства, в т.ч. и капиталовата програма на МО, независимо дали имат конкретни проекти или не. Другите проекти, които са заложени наистина са прецизирани, според заложените проекти за изпълнение. Известен резерв има, но всяко искане за повишаване на заплатите води до нови искания и ние започваме да наливаме все повече средства в един нереформиран публичен сектор.“

Въпросът с т.нар. реформи обаче е много относителен. В много структури на държавна издръжка, години наред се провеждат т.нар. политики за оптимизиране - до такава степен, че работата на съкратената „бройка“ се разпределя между работещите, без това да се отрази подобаващо на заплащането на труда им, както е предвидено в Кодекса на труда. Получава се дори и така, че на мястото на пенсионираните да не могат да бъдат намерени квалифицирани специалисти, заради ниското заплащане. Така е и в БНР, където няма как да бъдат намерени квалифицирани инженери за заплата от 1000 лв. Затова въпросът е не само за оцеляването на всички тези структури, от които зависи функционирането на държавата, но и за развитието им, като важна част от бъдещето на страната.

„Знам за трагичното състояние и в Радиото – отбелязва Иван Ченчев. – Дискутирали сме го постоянно и на срещи със сегашния генерален директор и с предишни, в комисията по култура и медии, където неотменно съм вече седем години. Виждам как всичко зависи от вдигане на ръка в комисия или от натискане на бутон зала, което, за съжаление, досега е обричало финансирането и на Националната телевизия, Националното радио и Българската телеграфна агенция на недоимък, наистина. Работата им е свързана с националната сигурност. Националното радио и Националната телевизия изпълняват функции, за които дори гражданите не се и замислят, но те са изключително важни.“

По думите на Иван Ченчев, истинската журналистика е в обществените медии, където е училището за журналисти. В същото време БНР и БНТ продължават да бъдат финансирани на час програма, независимо че функциите им далеч надхвърлят ефирното време. Това са медиите, които съхраняват националната памет, от момента на създаването си и не само. Те са медиите, на които българите разчитат да получат достоверна, независима информация.

„Поради тази причина, още в 44-ия парламент ние внесохме предложение за Закон за радио и телевизия, в който имаше специална глава за това как дасе финансират, за да не зависят от премиера. Готови сме да обединим предложения с други партии, не държим на някакво авторство, защото знаем, че е изключително важно. Зависи от всички нас дали ще имаме въобще журналисти в България занапред, понеже виждам какво се случва. Самият аз съм журналист и се надявам наистина да има такава някаква справедливост, за да може да истинските, бих казал, търсачи на истината да бъдат оценени, не само да оцелеят. Срамно е хора с ценз, с опит, с талант просто да оцеляват. Те трябва да бъдат оценени, защото те дърпат напред държавата.“

Вижте още: