Страната ни продължава да губи население не само заради ниската раждаемост, но и заради факта, че много хора я напускат, не намирайки възможност да постигнат щастие. Липсата на перспектива, социалната среда, неприветливият вид дори на най-големите градове с вечно разбитите тротоари и излющени фасади, неспазването на правила и на етични отношения – всичко това способства за демографския срив, който ни води към деня, когато в България няма да остане нито един българин.

През последното десетилетие България е постигнала най-големия спад в своята съвременна история, възлизащ на близо 850 хил. души или 11,5% от населението. Според данните на Националния статистически институт българите вече наброяват под 6,5 милиона и само за една година сме изгубили 35 хиляди от тях. Освен това страната ни е "първенец" и в отрицателната статистика на Европа по намаляване на населението.

Тенденцията се засилва, бъдещето изглежда все по-тревожно и ако не се вземат радикални мерки, процесът ще бъде необратим, алармират специалистите. И макар че разполагаме с демографска стратегия, разработена през 2012 г. с хоризонт 2030 г., тя на практика е кух документ, казва Валентин Съйков, председател на сдружение "Гражданска инициатива България 2050". По думите му, необходима е цялостна реформа във всички области на обществения и на икономическия ни живот и на първо място в икономиката.

“Без ускорен икономически растеж, който в рамките на десетилетие да изведе България до средните европейски показатели по такива основни критерии като брутен национален продукт, производителност на труда, средни доходи на населението, не можем да очакваме обръщане на демографската тенденция – продължава Валентин Съйков. – Но за да достигнем европейското ниво в посочения срок, ние се нуждаем от 7-8% годишен темп на растеж. От тези 850 хил. души, които сме загубили през последното десетилетие, 500 хиляди се дължат на отрицателния естествен прираст, а останалите 350 хиляди са напуснали страната ни, за да търсят своето щастие навън. Така че миграционните процеси могат да се спрат, само ако хората получават съпоставими доходи с европейските и стандарта на живот, към който се стремят.”

Деветдесет и два процента от хората у нас, на възраст между 18 и 35 години виждат бъдещето си в България, показва представително проучване на JTN Research, реализирано в партньорство с инициативата Bulgaria wants you, която се опитва да върне повече млади българи, намиращи се зад граница, обратно у нас. Същевременно младите не са съгласни да работят за първоначална заплата по-малко от 1600 лв., а впоследствие под 2300 лв.

49% от анкетираните са заявили, че при адекватна работна позиция са готови веднага да се върнат в родното си място. Голяма част от тях познават страната ни като държава, част от ЕС.

"Бариерата, която много от средните поколения имат - за тук и там, не е част от багажа, който младите ни сънародници носят със себе си, – коментира пред БНР Даньо Димитров, изпълнителен директор на проучващата компания. – Все повече и повече се усеща недостигът на пазара на труда, а икономиката в световен мащаб все повече изисква хора, притежаващи комплексни умения. Много е трудно да се работи по специалността" – обяснява анализаторът и допълва, че поради тази причина над 2/3 от анкетираните млади хора инвестират лични средства в допълнителна квалификация.

Само икономически реформи обаче няма да ги задържат – ширещата се корупция, липсата на справедливост, качеството на образованието, чувството за безперспективност подтикват към емиграция мнозина. Затова и промяната трябва да засегне всички сфери на нашия живот.

"Ние ще продължим да губим млади хора, тъй като в продължение на десетилетия България няма свой национален идеал – казва още Валентин Съйков. – Ние нямаме обединяваща идея, която да ни води, цел, към която да се стремим като единна нация, а не сбор от индивиди. Задачата ни – не само със силите на нашето сдружение, но и на съмишлениците ни, е да изработим българска национална доктрина и чрез прилагането й да потърсим комплексно решение на наболелите проблеми, които вече десетилетия не са по силите на политиците. Те ще я получат като готов продукт – подарък от гражданското общество."

Антропологическа пустиня – така специалистите по демография наричат районите, в които има запазена инфраструктура, но не и достатъчен брой хора. За съжаление, ако не се предприемат мерки, такова бъдеще очаква северозападната област Видин с 1/3 население над 65 г. И тук на преден план излиза регионалната политика, за да предотврати надвисналата демографска катастрофа.

“Ако фирмите, които не са само регистрирани, но и упражняват икономическа дейност на територията на областта, бъдат освободени от данък печалба и ползват преференции при кандидатстване за модернизация, това би дало положителен резултат – предлага едно от възможните решения Росица Кирова, зам.-председател на Народното събрание. – По този начин не само ще бъдат разкрити работни места, но и запазени, особено ако неплащането на данъка бъде обвързано със задължението фирмата да продължи работата си минимум 10 години и през всяка от тях да наема поне по един нов служител. На първо място обаче е да има изградена пътна инфраструктура, за да може произведените стоки да стигат лесно до пазара, както и да се потърси държавна подкрепа към този район, който дълго време боледува."

Каквото и да говорят политиците, най-точният барометър за обществените нагласи си остават хората, чийто гръб понася не/стореното от представителите им във властта. Ето мнения на видинчани:

“Синът ми е в София, защото тук няма работа. Той е медицински работник. Болницата умира, заплатите са никакви. Кой ще дойде тук?

"В града живееха 60 хил. души, а сега са останали може би по-малко от половината" – казва видинчанка, а неин съгражданин допълва:

"Пенсионери, служители, полицаи – друго няма."

Ще се върнат ли младите?

"Никога – категоричен е местен жител, а друг го допълва: – Младите никога няма да се върнат. Трябва да има работа, заплащането да е достойно, защото чувам как тук-таме предлагат заплати, с които не можеш да вържеш двата края, камо ли да мислиш за някакво бъдеще. Не виждам развитие – каквато и фирма да влезе, след известно време се отказва и тръгва към Румъния или към други по-големи градове."

"А Видин е много хубав – казва с горест в гласа възрастна дама.– Такава река и такъв парк не съм сигурна, че има някъде в България. Тук е толкова широко, просторно, зелено. Тихо и спокойно е. Но като няма работа?"

Текст: Диана Цанкова (по интервюта на Анжела Каменова и Изабел Борисова от БНР- Видин; Таня Милушева – БНР-„Хоризонт“)

Снимки: БГНЕС, Радио Видин