Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съдбата на референдума за еврото остава неясна

Снимка: БГНЕС

Народното събрание, с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, отхвърли предложението на Инициативния комитет на граждани за произвеждане на национален референдум за запазването на българския лев като единствена национална валута през следващите 20 години.  Според закона за пряко участие на гражданите в държавната власт, когато предложението е направено от инициативен комитет с подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права, и отговаря на изискванията на закона, Народното събрание е длъжно да приеме решение за произвеждане на референдум. Когато през април партия "Възраждане" внесе предложението на Инициативния кометитет с близо 600 000 подписа за произвеждане на референдум по въпроса: "Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?", последвалата проверка установи, че над 470 000 от тях са валидни. И въпреки че бариерата от 400 000 гласа е преодоляна, мнозинството отхвърли предложението с мотива, че въпросът в референдума не отговаря на закона. След гласуването обаче възникнаха съмнения, свързани с това за какво действително са гласували народните представители.

Оказва се, че в пленарна зала е гласуван проектът на решение на правната комисия, която дни преди това отхвърли референдума като противоречащ на Договора за присъединяване на България към ЕС, а не предложението за референдума. Гласувайки против проекторешението, вместо срещу референдума, според "Възраждане", депутатите на практика допускат произвеждането на референдума. В тази връзка, лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов призова президента Румен Радев да насрочи референдума и да сезира Конституционния съд по въпроса в допитването.


Гласувалите против решението обаче отхвърлиха твърденията на "Възраждане" и изтъкнаха, че в пленарна зала е гласуван проект за решение за провеждане на референдум.

"Ако четем внимателно закона, пленарната зала следва да гласува това, което предлага парламентарна комисия – обясни пред БНР преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова. – По правило комисията трябва да предложи позитивен проект за решение. В случая с референдума за лева тя предлага отрицателен такъв, а председателстващата заседанието в този момент Росица Кирова призова към позитивно гласуване. Заради това се стигна до разминаването по въпроса какво гласуват народните представители. Нарушение на правилата за провеждане на гласуването има, защото то трябваше да бъде въз основа на проекта на комисията. Но пък това не е основание да кажем, че са гласували обратното. Не може да има и прегласуване".

Доцент Киселова изтъкна още, че за да се стигне до ново гласуване, трябва някой отново да внесе проект. Няма как и президентът да назначи дата за провеждане на референдума, защото Народното събрание не е взело положително решение. В същото време Конституцията и Конституционният съд допускат той да взема политическа позиция и в този смисъл би могъл да се намеси. Освен президента, Конституционният съд може да бъде сезиран и от една пета от народните представители, защото:

"Инициативният комитет няма право да сезира Конституционния съд, което е едно от т.нар. "демократични" предвиждания на закона – поясни в интервю за БНР политологът Тончо Краевски. – Това могат да направят народните представители. Конституционният съд обаче няма да може да разглежда по същество спора, дали въпросът за запазването на българския лев през следващите 20 години представлява нарушение на конкретно задължение, поето от България в международен договор, или не. В парламента, където това трябваше да бъде изяснено, не беше цитирано конкретното задължение, с конкретния текст. Не беше посочен и конкретният начин на неговото нарушаване, което говори за липса на аргументи."


По думите на доц. Киселова, референдумът повдига два важни въпроса "за" и "против" еврото и "за" и "против" пряката демокрация и именно това е ценното в дебатите в правната комисия и в пленарната зала:

"Привържениците на този референдум слагат знак за равенство между тях – коментира доц. Киселова. – Всъщност проблемът е в това дали трябва да бъдат питани гражданите по определени въпроси и страха на народните представители, като пуснат определен въпрос на референдум, да не получат звучен шамар. Това е и причината да се сложи знак за равенство между въпроса да запазим лева и да има референдум."

Подобна позиция изрази и политологът Тончо Краевски, който направи историческа ретроспекция на провежданите досега народни допитвания и изтъкна, че с написването на този закон, законодателят се е поставил в позиция да се произнесе дали референдумът попада в предметния обхват на закона или не. Това, по думите му, означава "политическо решение, облечено задължително в правни доводи, което е продължение на много дългата традиция на употребяване на народните допитвания като високо политизиран инструмент само тогава, когато властта е силна, убедена и сигурна в себе си и в изхода от допитването."

Съставил: Йоан Колев

Снимки: БГНЕС, БНР- Ани Петрова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Още от категорията

2500 дка със земеделски култури са унищожени от градушката в Благоевградско

Министерството на земеделието планира да разшири противоградовата защита на земеделските площи с нови 24 ракетни площадки, като работата  стартира още тази година. Това каза министърът на земеделието Георги Тахов в Гърмен на среща със земеделски..

публикувано на 28.06.24 в 14:40

Лекторатите по българистика имат важна роля за "запалване" на интереса към България по света

Над 30 българисти от единайсет страни се събраха на двудневен форум в София и Пловдив, посветен на кирилицата, за да представят последните си достижения в изследването на Кирило-Методиевото дело и да напомнят, че българската средновековна култура е..

публикувано на 28.06.24 в 11:30
Доц. Росен Калпачки

България е сред страните с най-много жертви на инсулти в ЕС

В България умиращите от инсулт са четири пъти повече, в сравнение с останалите държави в ЕС, сочи доклад на Европейската комисия от 2021г. През 2023 г. в страната ни са регистрирани 45 хиляди пациенти с инсулт, от които над 5500 са починали..

публикувано на 27.06.24 в 19:58