Половин ден продължи първото знаково посещение на украинския президент Володимир Зеленски в българската столица. Проследявайки реакцията и подготовката на българските медии в началото на деня обикновеният зрител и слушател се чувстваше като в пиесата на Гогол "Ревизор". Всички очакваха, говореха, напрегнато спореха за „високия гост“, но нищо не беше сигурно, тук ли е, ще дойде ли, какво ще каже, какво ще поиска, какво ще се случи....? С такова медийно внимание и мерки за сигурност в София досега бяха посрещани само президентът на САЩ Бил Клинтън през 1999 г., по време на войната в Косово, и папа Йоан Павел II през 2002 г.

По обяд, от Кишинев, с българския правителствен самолет украинската делегация начело със Зеленски долетя в София. В напечения от слънцето център на столицата, в така наречения триъгълник на властта, гостите първо бяха приети в Министерския съвет.

Проф. Димитър Вацов, преподавател по философия в "Нов български университет", каза пред БНР:

"Много е важно самото посещение на Володимир Зеленски. Тойе действителният лидер на свободния свят в момента. Можем да кажем, че не Джо Байдън (президентът на САЩ) и не Урсула фон дер Лайен (председателят на Еврокомисията), а в реален, жив смисъл Зеленски е този който така да се каже е знамето на нашата свобода в момента.... И то не просто е дошъл в България, а идва да благодари, той подчерта това, веднъж за помощта – военната, а също така и за украинските бежанци".

След разговора с кабинета на премиера Николай Денков, Зеленски заяви, че е договорено "да се засили сътрудничеството с България в отбранителния сектор. Помощта, която вие ни предоставяте, разчитаме на това сътрудничество, което ни помогна да защитим много хора. Продължаваме разговорите за лечението на украински войници у вас. Обсъдихме сътрудничеството в областта на енергетиката – това става един от приоритетите за сътрудничеството между двете страни. Разчитаме на вас за бъдещото членство на Украйна в ЕС и в НАТО".

Въпреки, че Зеленски пристигна по покана на правителството по протокол, българският държавен глава Румен Радев прие украинския си колега в президенството на бул. "Дондуков" 2.

„Много беше интересна срещата между двамата президенти. Видяхме един не пряк, но доста директен сблъсък между две различни тези - коментира проф.Вацов. - Едната е тезата на нашия президент Румен Радев, който отдавна повтаря, че даването на военна помощ за Украйна е въвличане на нашата страна във война. Това беше казано и от Дмитрий Песков говорител на (руския президент) Владимир Путин, по повод посещението на Зеленски в България. Това е една теза, която се поддържа от много проруски кръгове в цяла Европа, тези които организират походите за мир и неутралитет, които не са характерни само за нас. Те казват едно и също нещо, трябва веднага да се търси вариант за мир. Страните трябва да се откажат от това да заемат страна в конфликта в Украйна, тоест да помагат на Украйна."

"Искам да изразя нашата солидарност с народа на Украйна и с жертвите на тази жестока война, която бушува и в момента", заяви в началото на срещата президентът Радев. 

Зеленски запита домакина защо не подкрепя подписания българо-украински меморандум за помощ с муниции. "Казвате го като върховен главнокомандващ – за да не отслабне вашата армия, или пък не подкрепяте усилването на Украйна. Това са различни неща. Всичко, което имате във вашата армия, ще бъде недостатъчно да воювате с Руската федерация, ако тя дойде тук. Не, защото армията ви е слаба, но не би била достатъчна да воювате против 160-милионна държава, затова е хубаво да се дава възможност на хората да могат да се защитават. Войната няма разстояние. Ако, не дай Бог стане трагедия, ако не ви помагат с оръжие хора, които имат общи ценности с вас, какво ще правите", каза Зеленски пред Радев.

Бившият зам.-министър на външните работи Любомир Кючуков, коментира пред БНР, че се "създава впечатление, че това посещение, като че ли е по-важно за България, отколкото за Украйна". 

"Вместо да доминира българската съпричастност, като че ли и в политическите коментари и оценките се акцентира върху украинската оценка. Оставаме с впечатление, че не Украйна се нуждае от нашата помощ, а че България има нужда от украинско легитимиране, което в известна степен е израз и на вътрешнополитически комплекси и опити за международно профилиране на някои български политици". 

Украинският президент не говори пред общо заседание на депутатите в парламента, защото партиите „Възраждане“ и БСП не искаха да го изслушат, но се срещна с парламентарните сили от мнозинството, което подкрепя отбраната на Украйна. 

Противно на класическата, няма финална сцена от пиесата "Ревизор", посещението на Зеленски в София приключи с една изключително открита и емоционална пресконференция за българските медии. Разговорът ще остане исторически, но не защото се проведе в Националния исторически музей, а защото пред българските медии Зеленски даде ярък отпор на всички тези на руската пропаганда в България.

"Повече от 140 000 души са получили защита в България. Вие ме аплодирате, искам да аплодирате себе си за всичко, което направихте за нашите хора", каза Зеленски в залата, където случайно или не са изложени експонатите от средновековната Велика България. Оттам, територията на днешна Украйна и Крим, през 7-ми век тръгват българите, за да се заселят окончателно на Балканите.

"Ние се стараем нашите хора да могат да се върнат вкъщи, в домовете си в Украйна и тя да стане безопасна. Това е много необходимо и усещаме, че може да стане възможно. Всичко зависи от мощността на тази важна подкрепа, която използваме за отбрана", посочи украинският президент. 

Всички сме израснали с думите на нашите възрожденци – "Свобода или смърт". Няма по-ярък символ на този девиз от това, за което се борят украинците днес. Надяваме се украинците да постигнат мира. Това заяви министър-председателят Николай Денков в края на дискусията в Националния исторически музей.

След това гостът отлетя за Прага. Жалко, че не успя да бъде цял ден в България.

Снимки: БТА