Министърът на финансите Асен Василев представи проектобюджета за настоящата година. От своя страна премиерът Николай Денков изрази надежда народните представители от първата парламентарна сила ГЕРБ-СДС да го подкрепят, тъй като изглежда изпълним и реалистичен. Не така обаче смятат народните представители от опозиционната БСП, които обявиха, че ще изготвят алтернативна план-сметка. Според тях бюджетът е антисоциален, а в него са заложени и приходи от Плана за възстановяване и устойчивост. За да бъдат получени те обаче, е необходимо приемането на обвързаното с тях законодателство:

"10 са законите, свързани с ПВУ, които все още не са приети, а виждаме, че управляващите са се съсредоточили най-вече върху назначенията, постовете и разпределението на порциите във властта" – заяви лидерът на социалистите Корнелия Нинова.

Какви са параметрите на проектобюджета за 2023 г.?

Разработен в рамките на Маастрихтските критерии, с което правителството предлага на държавата редовен бюджет за 2023 г. с дефицит до 3 на сто от БВП, при допускания да не се увеличават данъците и да не се ограничават социалните плащания. Предвижда се растеж на БВП с 1,8 %, който се очаква да скочи до 3,3 % догодина. Инфлацията пък ще се понижи до 5,6 %, а средногодишната ще бъде на нива от 8,7 %, прогнозира финансовият министър. Данъчната политика в периода 2023-2025 г. се очаква да бъде с фокус върху подобряване на събираемостта на приходите и намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса. До края на настоящата година се очаква да бъдат внесени 4,7 млрд. лева повече приходи, спрямо 2022-ра, в това число и 1,7 млрд. лева повече от ДДС. Запазва се минималната работна от 780 лева, като се повишава сумата за втората година майчинство от 710 на 780 лв.. Осигурени са средствата за учителските заплати, запазени са средствата по всички други социални програми, като част от тях са увеличени, с оглед инфлацията и ръста на минималната работна заплата. Предвидени са и средства за увеличаването на пенсиите с 12 % от началото на юли. Ваучерите за храна стават електронни. Една от основните разлики с проектобюджета, предложен от служебното правителство на Гълъб Донев, е орязването на над 3 млрд. лева разходи, предвидени за издръжка и капиталови разходи по проекти, които не са започнали.

"Видях увеличение на квотата за ваучери за храна – това беше нещо нужно, което щеше да се превърне в проблем, ако не беше направено. Това е може би единственото нещо, което мога да определя като реформа, която е полезна" – обясни пред bTV икономистът Стоян Панчев. По думите му, в проектобюджета няма реформа, а основната цел е покриването на критерия за 3 % дефицит, което е едно от условията за присъединяването на България към еврозоната.

Не е нормално бюджетът да е подчинен преди всичко на този критерий – категоричен е икономистът и член на бюджетната комисия в НС Румен Гечев от БСП:

"Смисълът на бюджетния дефицит може да се възприеме тогава, когато този показател се обвърже с няколко други ключови показателя. От бюджетните дефицити не може да разберете за никоя страна дали има висок или нисък стандарт. Освен това се чу, че министърът на финансите иска да отнеме 100 % от печалбата на държавните дружества. Значи се оказва, че без да пипаме частния сектор, ще решаваме въпроса с приходите в бюджета, като "щавим" държавния и не му оставим никакви средства за реинвестиции и обновяване."

Не на последно място, според Гечев, е и фактът, че обсъждането на бюджета ще се проведе в ситуация, в която двете управляващи коалиции от партии нямат доверие помежду си и образно казано "едната ръка не знае какво прави другата".

Ще даде ли този бюджет спокойствие на хората?

"Засега изглежда се изпълнява политическото обещание до края на тази година, с този бюджет да не се стига до вдигане на данъци и отмяна на социални плащания – посочи в интервю за БНР икономистът Лъчезар Богданов. – Въпросът обаче ще дойде отново на дневен ред през септември и октомври, когато предстои да се разгледа бюджетната перспектива за следващите 3 години. Тогава е възможно да се наложат дори структурни промени във финансите и преосмисляне на някои големи социални програми. От друга страна, приходите са винаги под риск и в този смисъл приветствам идеята, че трябва да се повишава събираемостта, но това трябва да се превърне в устойчива политика, а не в палиативна мярка за няколко месеца, която след това да бъде отменена."

Във връзка с целта на България да стане част от Еврозоната от началото на 2025г. активно се обсъжда и възможността за въвеждане на паралелно разплащане с лев и евро. Идеята е на финансовия министър, но, по думите му, това не е възможно да се случи през настоящата година. Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева коментира:

"Това е предизвикателство, когато бизнесът не е подготвен. Поне 6 месеца са необходими за практическа подготовка за подобен тип промени. Ще се изисква промяна в касовите апарати, в счетоводните системи. Всичко това отнема време. А и не знаем каква е целта на това предложение."

Минчева коментира и още едно предложение, дадено от Асен Василев – за плащането на заплати изцяло по банков път за работещите в хотелския и ресторантьорския бизнес:

"От една страна няма достатъчно банкомати в цялата страна, освен това подобна идея ще се отрази зле за хората с най-ниски доходи и ще се отрази на сезонната заетост. Преди да се въвеждат подобни мерки, би трябвало да се обезпечи възможността хората да разполагат с парите си в реално измерение."

Ще претърпи ли проектобюджетът някакви промени, зависи от народните представители – предстои обсъждане в бюджетната комисия, а след това и в пленарна зала. А ние ще продължим да следим темата до влизането му в сила евентуално през месец август.

Съставил: Йоан Колев