Има приемственост между старата и новата българска емиграция по света и независимо дали се намират в Африка, Южна Америка, Азия или пък Северна Америка, сънародниците ни са консолидирани около своите училища и дружествата, които сами създават. Това е само едно от заключенията, които правят учени от Института по етнография и фолклористика с етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН) след приключило 4-годишно мащабно изследване на българската диаспора в държави на 5 континента – Австралия, Африка, Южна и Северна Америка и Азия.
Това е първото подробно проучване върху институциите, взаимовръзките, духовния живот и контакта с родината на българи, или потомци – 3-то и 4-то поколение емигранти от България. Научният проект "Културно наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности отвъд Европа" прави и съпоставка в естеството на миграцията днес, с тази отпреди 100 години. Проучването е с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ към Министерството на образованието и науката. Ръководител е проф. Владимир Пенчев, а в научния екип участват както изследователи от ИЕФЕМ – БАН, така и учени от Института за изследвания на климата, атмосферата и водите – БАН, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Асоциацията за култура, етнология и антропология "Медиатор". Сборник със 17 научни студии и статии на участниците в проучването вече е достъпен в електронен вариант, озаглавен е "Българи отвъд Европа – институции и културно наследство".
Там са обхванати български общности в Австралия и Нова Зеландия, Африка, Южна Америка, Азия и Северна Америка. Заявено било намерение да се посетят и българите в Китар, но Covid- кризата поставила ограничения. На 13 юни в ИЕФЕМ – БАН освен сборника, беше представен и кратък филм, заснет от изследователите при теренните проучвания сред общностите ни извън Европа. Обработката на десетките часове видеоматериал е дело на гл. ас. Лина Гергова и гл. ас. Яна Гергова. Целта им е била в рамките на половин час да представят гледни точки на мигранти от новото и по-старото поколение, преселници, които също определят себе си като българи, макар да са потомство от смесени бракове и то вече трето или четвърто поколение.
"Основните ни тези са, че българската общност и културното наследство там се поддържат в резултат от работата на институциите, които българите сами са си създали. Това са сдруженията, училищата, танцови и певчески фолклорни състави. Така те пазят усещането, че са българи и запазват интереса към България" – казва гл. ас. Лина Гергова пред Радио България:
"Виждаме редица места в исторически план, където не са имали училища дълго време. Например в Аржентина, в Канада и Австралия, където има постоянен мигрантски интерес и българите, поколения назад вече не говорят български – там да си българин вече е въпрос на избор. Много от тях са деца от поредица смесени бракове и българска е една част от тях, но те избират пак да са българи и да участват в живота на общността. Ние, като изследователи не вярваме много, че заради генетична принадлежност у тях е тази привързаност към всичко българско. Но има нещо друго, което трябва да признаем – огромните усилия в работата на активистите на общностите, хората, които отделят от свободното си време, за да отидат на сбирка на танцовия състав, да организират празника на училището, понякога минават десетки стотици километри, за да бъдат с други българи. Общността се сплотява благодарение на председателите на дружествата, танцовите, училищните ръководители, на всички тези хора, които работя, за да изграждат общностите. В някои страни това да си българин е много престижно, като в Аржентина и Бразилия. В други страни ако изучаваш български език, това ти носи точки за кандидатстване в университет. За трети пък, българският език се явява единственият начин за комуникация с бабата и дядото, които са в родината."
Този видеоматериал всъщност е продължение на друг проект на учените-етнолози от БАН, които преди изследването на далечни дестинации, са направили подобно проучване на българските общности в Европа.
И в двата случая се налага изводът, че миграцията в годините много се променя, а днес все повече се говори за мобилността като съвременната алтернатива на миграцията – казва гл. ас Лина Гергова. По думите ѝ, разликата между новата миграция и старата – в лицето на наследници на мигранти, заминали през 20-те и 30-те години на XX в., се вижда отчетливо в страни като Канада и Австралия.
"Но има и страни, които вече са престанали да бъдат така привлекателни, например от Южна Америка, Северна Африка, Австралия и това е свързано със световните икономически процеси. В Обединените арабски емирства (ОАЕ) да речем, не става дума за миграцията в най-популярното разбиране – отиване веднъж завинаги някъде. Там виждаме голяма мобилност. А иначе има приемственост – новопристигналите мигранти намират начин да се свържат с другите и отново през институциите, които сами на място са създали. Но нека не забравяме и приноса на нашите посолства, които все повече и повече осъзнават ролята си за съществуването и функционирането на българските общности и те са връзката им с родината."
Снимки: БТА
Среща на представители от четири клуба на Македонската патриотична организация (МПО) в САЩ и Канада – "Пирин" - Чикаго, "Бистрица" - Синсинати, "Тодор Александров" - Йънгстаун и "Дамян Груев" – Индианаполис, се състоя в Индианаполис. Това съобщи..
На 2 ноември, в сградата на Европейския съюз на площад "Венеция" в Рим бе представен филмът "Усещане за принадлежност" на режисьорката Ирена Даскалова и по идея на Венета Ненкова, създател на неделното училище "Асен и Илия Пейкови" в италианската..
Българската общност в Италия отбеляза 110 години от смъртта на Пейо Яворов. Това се казва в съобщение на сдружение "Български щит", изпратено до БГНЕС. На 3 ноември в италианския град Борго Верчели се проведе церемония в чест на 110..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и..