Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

"Арт Старт" – една изложба с поглед към бъдещето

Кои са младите български художници, които да следим през 2023 година?

11 български визуални творци представят своя поглед върху перманентната несигурност

7
Снимка: Галерия Credo Bonum

Трудно е да се посочи къде е начало на една криза. Често пъти една малка грешка в алгоритъма води до срив на цялата система. Последните години се научихме да живеем в перманентна криза – политическа, социална, екологична, криза на индивида. Сякаш достигнахме момента, в който съобщението "Error" не предизвиква въпроси около появата на проблема, неговото задълбочаване и превес, а по-скоро се търси "escape room", "shortcut", а дори понякога оставаме в комфортната зона на проблема и се научаваме да живеем с него, като че винаги е бил част от нас. Именно тези размишления са в основата на седмата групова изложба "Арт Старт", в която "Гьоте-институт"- България и Галерия Credo Bonum в София продължават традицията на селектиране и представяне на млади художници, чиято творческа кариера си заслужава да следим през настоящата година.


Темата "Error ...message delivered" провокира 11 български визуални творци да представят своя поглед върху перманентната несигурност и преосмислянето на излишното чрез езика на съвременното изкуство.

На фона на съвременните предизвикателства и пост Ковид-битуването ни проектът "Арт Старт" се случва за поредна година. Всичко започва като на шега през 2017 година с т.нар. "дупки" (свободни дати за интересни изложби) в изложбено пространство на Гьоте Институт, разказва ни един от основателите на проекта – изкуствоведът Весела Ножарова. "Ние със Стефка Цанева тогава си казахме - защо да не покажем работи на младите автори, които се появяват на хоризонта и да ги мотивираме в работата им" – спомня си днес Весела. "Шегата" се оказва много навременна и успешна и продължава своята история.

От първото издание на "Арт Старт" са се появили забележителни художници, които са сред водещите имена в момента в България, казва пред Радио България Ножарова. И прави бърза сметка, че за седем години проектът е дал платформа за изява на над 90 млади художници, от които около 20 са изградили сериозна кариера у нас и в чужбина.

"Арт Старт" даде кураж на много млади артисти, че те са наистина добри художници и че си струва да инвестират в това да бъдат артисти. Много от тях живеят, учат и работят в чужбина, което е феномен. Истината е, че българската художествена система на образование не успява да произведе достатъчно конкурентен продукт на световните тенденции в изкуствата. Което разбира се е притеснително и селекцията за „Арт Старт“ през годините го доказва. Много малък процент са авторите, които са учили единствено и само в България. Имаме много български художници, които са родени в чужбина, в български семейства, или живеят в чужбина от повече от десет години. Много са училите в Нидерландия, Германия, Белгия, Австрия, Англия. Повечето от тях са минали през няколко различни образования не само художествено – маркетинг, медии, социални науки. За съжаление художественото образование у нас дава някаква техничност, дава познания за рисуването, но това е отминала способност. Не казвам, че да си техничен в рисуването е лошо, напротив, но не дава широкия поглед и перспективата върху съвремието и изкуството днес. Аз често ходя на защити в Националната художествена академия и следя автори и тенденции, затова смятам, че проблемът е в самата система на преподаване, която извънредно малко се е променила за последните 100 години. По света такова нещо няма."


Дефицит има и по отношение на професионалните куратори, изкуствоведи и теоретици, признава още Весела Ножарова, но затова пък художниците са изключително активни, категорична е тя.

"Последните две-три години има впечатляващ бум на изкуство в България. Само за София може да станете свидетел на пет откривания на изложби в рамките на един ден. Никъде по света не може да видите такава интензивност на арт-живота. Има много автори от чужбина, които искат да дойдат и да покажат работата си в България, защото в момента ние имаме много вибрираща и отворена художествена сцена. И аз лично като изкуствовед трябва да отбележа и оценя този факт и да наблюдавам какво ще излезе от тази огромна продукция."

София Димова и Павел Найденов

И за първи път от началото на проекта "Арт Старт" Весела Ножарова ще наблюдава само като зрител и специалист изложбата. Тази година селекцията на автори е поверена на двама млади артисти – София Димова и Павел Найденов. И двамата бивши участници в "Арт Старт" с международно образование. Павел Найденов, освен артист е и музикант, живеещ във Виена. Следвал е поп и джаз пеене в АМТИИ-Пловдив, след което завършва културен мениджмънт отново в пловдивската академия и "Социален дизайн и изкуство като градска иновация" в университета по приложни изкуства във Виена. София Димова завършва през 2019 година специалност "Изящни изкуства" в Академия Минерва (Грьонинген, Нидерландия), но през следващата година се завръща в родината ни.

"За съжаление не успях да свикна там, но пък и това е било някаква благословия – казва специално за Радио България София Димова. – В момента, в който пристигнах в Нидерландия знаех, че след приключването на образованието си искам да се върна в България, за да мога да бъда един мост между Родината и Запада и съм щастлива, че това започва да се случва. С изложбата "Арт Старт" аз дадох платформа за изява на мои колеги, на които се възхищавам, да покажат работите си пред родна публика. Моето участие в проекта беше преди три години, в разгара на Ковид-пандемията, и знам колко важно беше то за кариерата ми."

Колкото до самата експозиция тази година София Димова казва, че в нея ще видим много талантливи млади български творци, които в момента живеят и учат на запад. Причините за всеки да е навън са различни, признава тя, но е категорична, че вижда една засилваща се тенденция – желанието им да се завърнат, или поне да засилят връзката си с България.

"Тези, които са решили да останат в чужбина, и от личен опит мога да кажа, се позовават на това, че, за съжаление, там да си визуален артист има много повече ползи, отколкото тук. Родните институциите, като имам предвид основно галериите, едва последните години започнаха да подпомагат визуалните изкуства и това е според мен проблем, за който трябва да се говори повече. От друга страна важно е да говорим повече и как ние, като артисти, трябва да имаме отговорността към себе си и собствения си труд. Да намираме сами различни начини да подпомагаме работата и развитието си" – казва младата българка.

Дали ще има "грешка" в доставянето на посланието от и към младите български творци – само времето ще покаже.

А кои са младите български творци, които да следим през настоящата година – отговор дава изложбата "Error ...message delivered" от проекта „Арт Старт 2023“ до 16 юни в две паралелни локации – Галерия Credo Bonum и галерията на Гьоте-институт в София.

Снимки: Галерия Credo Bonum
По публикацията работи: Марта Рос


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Снимка: Български културен институт в Берлин

В Берлин показват документалния филм “Йоргос Гунаропулос от Созопол”

Прожекция на документалния филм "Йоргос Гунаропулос от Созопол" ще има тази вечер от 18.00 ч. в берлинскито кино "Brotfabrik". Йоргос Гунаропулос /1889 - 1977/ е един от най-значимите гръцки художници на своето време. Роден на брега на Черно..

публикувано на 04.11.24 в 15:51
Илияна Йотова

Илияна Йотова открива изложбата със съкровища от Древна Тракия в Лос Анджелис

Вицепрезидентът Илияна Йотова открива на 3 ноември в световноизвестния музей “Гети” в Лос Анджелис изложбата “Древна Тракия и античният свят. Съкровища от България, Румъния и Гърция”, съобщиха от прессекретариата на президентската институция. Златни..

публикувано на 03.11.24 в 06:00

За пиетета към будителите и съвременното измерение на будителството

Будителите са личностите, към които изпитваме не само признателност и възхищение, но и възприемаме като едни от най-значимите фигури в историята ни, защото събуждат чувството ни за национална приобщеност. Какво обаче стои зад понятието "будител“,..

публикувано на 01.11.24 в 05:30