В Неаполския университет "Ориентале" се проведе цикъл от семинари под заглавието „Маршрути на българската култура в Италия“. Идеята е на д-р Мая Падешка – лектор по български език и литература.
"Семинарът представи задълбочено изследване на пътищата на българската култура и в Италия между историята и литературата, между изкуството, традициите и духовността, тръгвайки от Алцек в Южна Италия (Кампобасо, Изерния, Беневенто и Баяно), продължавайки към българите в Чиленто, Челе ди Булгерия; фигурата на Йосиф II, патриарх на Константинопол и др. Беше представено делото на Кирил и Методий, както и тяхната мисия в Рим, за да се премине и през български възрожденски творци, свързали своя житейски път с Италия“, разказа за Радио България Венета Ненкова, основател на Българското училище в Рим и председател на Културна асоциация "Паралел 43" в Рим.
Специален фокус беше поставен върху музиката и певческото наследство, оставено от ненадминатите Борис Христов, Никола Гюзелев, Николай Гяуров и Райна Кабаиванска, покорили италианските сцени. Част от програмата бе и филмът на младия режисьор Борис Славчев, посветен на големия бас Борис Христов по повод 30-годишнината от кончината му.
"Борис Славчев завършва магистратура по театър, кино и дигитални изкуства в Римския университет "Сапиенца" и специализира кинорежисура в Академията за кино "Реноар", отново във Вечния град. Неговата дипломна работа е игралният филм "Връзката", чието действие се развива в България и Италия. Кастингът и екипът също са смесени. Филмът, по сценарий и идея на младия режисьор, печели награда за най-добър късометражен екшън филм в САЩ (Fort Smith International Film Festival 2021) и номиниран в Осака, Япония. Същата лента е финалист и в Чефалу, Италия.
Борис развива своя талант и в сферата на фотографията. Работи в тясно сътрудничество с Българския културен институт (БКИ) в Рим и неговия директор Жана Яковлева, където повече от две години снима събития на Института. Така в началото на 2023 годината в галерия „България“ е представена фотоизложбата „БКИ Рим през обектива на времето“, показваща най-интересните моменти и кадри от работата на Института“ – допълва представянето на младия режисьор Венета Ненкова. Борис Славчев е сценарист, оператор и режисьор на филма за Борис Христов, а Леонора Илиева със своя оперен бекграунд помага в продуцентския процес.
За работата по филма младият творец споделя: "Мога да кажа, че колкото повече четях и научавах за него, толкова повече той започваше да оказва влияние върху мен. Живеейки в дарената от него къща и четейки, бях погълнат от него и с часове разсъждавах върху личността му".
Когато говорим за личност от ранга на Борис Христов си даваме сметка, че става дума за сериозна подготовка, доста четене и слушане. Информацията, която има на книжен носител за него, не е никак малка, по същия начин са и филмите - има поне пет, като най-ранният е от края 70-те години с интервюта на самия Борис Христов, а последните са по повод стогодишнината от рождението му през 2014 година.
Освен изключителните вокални качества и професионализъм, Славчев споделя, че го е впечатлил най-много контрастът между пълната отдаденост на Борис Христов на музиката и любовта, с която всички негови близки говорят за него. "Борис Христов е имал рядко силен характер, който си е проличавал неведнъж. Смятам, че неоспоримите му качества на оперен певец, съчетани с непрестанна подготовка и развитие, заедно с непреклонната му взискателност към себе си и другите са в основата на неговия успех" - разказва младият режисьор.
Вижте още:
Беседа на тема “Защо и как децата да учат български в чужбина?” и среща с училищния ръководител Камелия Конакчиева-Трибулен организира на 23 ноември т.г. българското училище “Кирил и Методий” в Париж. На нея са поканени всички родители, чиито деца имат..
В посолството на България в Стокхолм бяха представени публикуваните в Швеция мемоари на шведската журналистка Ребека Хибинет, живяла в България през 70-те години на ХХ век, съобщиха от дипломатическата ни мисия. В общо трите части на..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..