Н. Пр. Желько Йович е роден на 9 януари 1974 година в Белград, той е доктор на политическите науки от Белградския университет, доцент по екологична и енергийна сигурност в Академията за национална сигурност на Сърбия. Като извънреден и пълномощен посланик на Република Сърбия у нас, Желько Йович пристига в София през октомври 2019 г. Женен е и има двама сина.

- Ваше превъзходителство, познаваме ли се добре - българи и сърби?

- Въпреки че живеем едни до други, въпреки че съществуват и семейни, и бизнес, и други връзки между двата ни народа, смятам, че не се познаваме достатъчно. Все още битуват някои предразсъдъци, наследени от историята. Ако се познаваме повече, ще се разбираме по-добре.

- Какво знаем и какво не знаем един за друг?

- Като че ли, и българите, и сърбите повече обичаме да говорим за лошите неща, които с ни разделяли в миналото, вместо за хубавите и за тези, които ни свързват. Когато говорим за история, аз винаги питам - защо не се сещаме за приятелството между Георги Раковски и Васил Левски в периода, в който доста дълго време те са били в Белград, където се сформира Първата българска легия, и когато българи и сърби, рамо до рамо, са се борили срещу тогавашния турски окупатор. Защо да не споменем и някои хубави събития, свързани със сръбския крал Милутин, чиито мощи над 550 години са в България, тук в София, в храма “Света Неделя”. Мнозина от сърбите, които идват в София, не знаят и, че той е оженил своя син Стефан Дечански за българската принцеса Теодора. Същата тази Теодора по-късно ражда най-великия сръбски цар - Душан…

- Каква роля играе дипломацията в този процес и може ли да го задълбочи?

- Не само, че може, но ролята й е ключова. Политиката отваря вратите за всичко онова, което по-късно ние, дипломатите, доразвиваме. А днес българо-сръбските отношения са на най-високото си равнище в съвременната ни история. Аз съм щастлив, че съм посланик да държава, чийто президент изключително много залага на такъв тип отношения. Винаги ли всичко е наред? - Естествено, че не е. Аз, като посланик, наистина се старая да не „замитаме нищо под килима“, а да сложим всички проблеми на масата и да започнем да ги решаваме. Винаги ли правим всичко по най-добрия начин? - Не. Винаги може и по-добре. Заедно можем да изградим едно по-добро бъдеще за региона. Най-големят проблем и на Сърбия, и на България в този момент е демографският срив. Ние губим хора всеки ден. И България, и Сърбия не ги чакат добри времена, ако не решат демографските си проблеми. А със съвместни усилия можем да развием и културата, и бизнеса, като важни предпоставки за задържането на младите хора тук.

- Може би конкретен пример в тази посока е, че неотдавна, заедно с представители на българската държава, открихте официално участък от реконструирания път към българо-сръбската граница при Калотина.

- Малко след като дойдох в България (6 октомври 2019 г.), в Сърбия открихме напълно завършената магистрала до границата, а преди няколко седмици с представители на вашата държава открихме нов пътен участък от Калотина до Драгоман. До края на май се очаква пускането и на другите 7 километра до Сливница, а, доколкото знам, е задвижена и работата по участъка Сливница-София. Така че ще имаме един съвременен модерен път “Европа”, който ще осигури много по-бързо и безопасно пътуване. От опит знам, че когато дойде чужд инвеститор, първо пита - имате ли магистрала. А всичко, което и Сърбия, и България правят в това отношение, ни дава надежда, че много скоро ще можем да разчитаме на повече инвестиции, на по-голям брой работни места, което означава - по-качествен живот на нашите граждани и на нашите деца, които могат и да решат да останат тук, вместо да търсят късмета си в чужди държави.

- Кои са другите по-важните инфраструктури проекти, по които се работи и които биха имали значение за по-добрата свързаност между двете страни?

- Изпълняваме различни проекти и в областта на енергетиката. Изградихме магистралния газопровод - “Балкански поток”, който дава възможност на Сърбия по още едно трасе да получава газ от руските находища. Много бързо ще бъде завършен и интерконекторът “България-Сърбия”, който ще даде възможност на Сърбия, използвайки трасето през България, да получи за първи път газ от източници, различни от руските, т.е. да получим газ от Азербайджан и от терминала за преработка на втечнен газ от Гърция и Турция.

- За свободната икономическа зона в Пирот се знае отдавна, какъв е интересът към нея от страна на български компании? Има ли достатъчна актуална информация в полза на предприемачите от двете страни, включително за стоки и услуги от взаимен интерес?

- Благодарение на активното присъствие и на българските, и на сръбските институции, смятам, че има достатъчно информация за предприемачите от двете страни на границата, така че да се ориентират и да вземат информирано решение за по-нататъшния си бизнес. Преди няколко години Свободна зона „Пирот“ беше разширена и вече включва и съседните общини – Бабушница и Цариброд. Т.е. сега имаме една голяма свободна зона и модерна магистрала до границата с България, а с изграждането на газовата връзка между Сърбия и България ще стане възможно свободната зона да ползва и по-евтина енергия. Благодарение на помощта на неколцина експерти от български институции, на неколцина мои сътрудници, ние вече успяхме да позиционираме в Свободната зона „Пирот“ фабрика, чийто собственик е гражданин на България. Надявам се, че до края на годината тя ще заработи. Но нека не говорим само за Свободна зона „Пирот“. Планираме да открием и интермодален терминал, който ще обедини работните сили от двете страни на границата - от Цариброд, през Драгоман, Сливница и Божурище, където е най-големият индустриален парк в района.

- В годините преди пандемията от Ковид-19 беше започнало бурно развитие и на туризма между България и Сърбия. Започва ли да се възстановява този сектор?

- Не само, че започва, но аз мисля, че той вече се възстанови в значителна степен. И плодовете от това берат и Сърбия, и България. Т.е. този двустранен поток от туристи е забележим, расте от ден на ден, все повече българи са в Сърбия и все повече сърби са в България. Туризмът обединява хората, той допринася за онова, което говорихме в началото – да се опознаем, да се забавляваме и да прекарваме свободното си време в разбирателство и хармония.

- Бихме ли могли да върнем сръбските туристи на българското Черноморие?

- Сърбите много добре познават българските зимни курорти и обичат да ги посещават. Но, когато става дума за черноморското крайбрежие, сръбският турист няма достатъчно информация. До 90-те години на миналия век сърбите идваха на Черно море, последва едно прекъсване и сега е необходимо да се върне спомена за това време. Добре е да обясните на обикновения сръбски турист, че сега с новата магистрала, която скоро ще бъде завършена, той ще има напълно изграден скоростен път от Белград до Бургас, а оттам – и бърза връзка с другите ви морски курорти. Предимство на българското черноморско крайбрежие е, че има низ от качества, които другите морете в региона нямат – например, има много археология, история, етнография, има хубави музеи. Освен това – за сърбите в България няма езикова бариера. Често много от обикновените хора не са имали възможност да научат чужд език и пред тях стои езикова бариера, която отпада тук, в България. Друго много важно нещо – цените в България са много добри. Мога да кажа, че пребиваването в България е с поне 40% по-евтино, отколкото почивка на Адриатика или на гръцките морета. Когато сръбският турист разбере, че ще стига за същото време от Белград до Бургас, както от Белград до Гърция или Черна гора, а в същото време – като си направи сметка с колкото по-евтино ще му излезе престоят, а и като разбере, че тук го очакват братя, с които ще пее и ще се забавлява, както вкъщи,  аз съм сигурен, че много повече сърби ще започнат да идват и да почиват на Черно море.

- Да поговорим и за българското национално малцинство в Република Сърбия - чувствителна тема от години...

- Много добре казахте, че това е чувствителна тема. Откакто съм посланик, наистина се старая да не държа тази тема под килима и да показвам това и на моите институции в Сърбия, и на институциите тук, в България. Република Сърбия има една от най-либералните конституции в Европа по отношение на националните малцинства. Например, в автономната област Войводина има 27 национални малцинства. И те са пример за това как може да функционира в хармония едно мултикултурно и мултирелигиозно общество. Винаги може да се намери някой, който ще каже, че има разлика в написаното и в практиката. Естествено, че има разлика. Защото човекът като човек не е робот, не е съвършен. 

- Къде тогава се явяват проблемите?

- Много добре знаете, че сме общества, които още дълго време няма да се освободят от влиянието на бюрокрацията. Затова и някои неща не се решават толкова бързо, колкото ни се иска. Почти две години чувахме за проблемите с учебниците на българското национално малцинство и правото на хората да се учат на майчин език. Проблемът беше в недостига на учебници за всички класове на основното и средното училище. И първо – президентите на двете страни дадоха сериозен импулс този въпрос да се реши възможно по-скоро, като на среща между Румен Радев и Александър Вучич беше договорено Сърбия да финансира преводачите. Те обаче се явиха най-сериозният проблем. Защото за целта не ни трябваха преводачи, които могат да превеждат разговор очи в очи, а такива, които познават отлично учебната материя. Много трудно беше навреме и качествено да направим преводите. Българската страна също се ангажира в решаването му и в крайна сметка по-голямата част от процеса е завършен - над 90%. Естествено, не можем да бъдем доволни нито ние в Сърбия, нито вие в България, а преди всичко – гражданите на Сърбия с български произход, които чакат тези учебници. Но това, което на мен не ми допада, е, че някои подобни забавяния или нещо, което не е направено, се обвързва със злонамерени действия. Аз отхвърлям категорично, че е възможно това. Да, съществуват проблеми, както казахме, и не трябва да бягаме от проблемите. Дали може по-добре? - Да, разбира се, винаги може по-добре. Самият аз често излизам от правомощията си на посланик и веднъж мечено пия кафе с моите български приятели в Звонац, Ракита и Босилеград - говоря с тях, опитвам се да ги разбера и да им помогна, когато мога. И, ако някой ми каже, че държавата Сърбия умишлено не желае да оправи тези региони, за да се стигне до обезблюдяването им, аз казвам, че това не е истина. 

Сръбските граждани с български произход делят една съдба с всички останали сръбски граждани, независимо дали това са сърби, словаци, хървати... Те споделят неудобствата на регионите, в които живеят. Не е същият стандартът на живот за сръбските граждани с български произход в околностите на Белград с този на живеещите в Босилеградско. Затова и неотдавна президентът Вучич направи обиколка из тези места - да се огледат възможностите какво ние като държава можем да направим допълнително, за да съхраним населението. И няма как да се съглася, ако някой ми каже, че ние ще бъдем по-щастливи, ако по тези места вместо сръбските граждани с български произход дойдат други, които ще получат сръбско гражданство, а идват от азиатски или африкански държави, т.е. хора, които изобщо нямат нищо общо с нашия манталитет, с нашия дух, които не са в една и съща религиозна група, защото съжителството ни се улеснява от религията. Във време на обезлюдяване на  регионите и демографски срив, всеки наш гражданин е важен за нас. В този смисъл мисля, че само с обединени усилия и съвместна работа можем да оправим положението и на българското национално малцинство във всички сегменти. Т.е. - ако не сме осигурили 10% от учебниците, да го направим, ако не сме дали достатъчно средства, защото ние също финансираме медии на български език – да осигурим. Може ли още? - Да, сигурно е, че може. Но повтарям – това трябва да бъде в тясна координация и с усилията на всички институции и от едната, и от другата страна на границата. Аз като посланик, мога да кажа, че вратите ни са отворени. Имам установени контакти и с вицепрезидента Илияна Йотова, която пряко е ангажирана с тези въпроси и която полага много сериозни усилия да се оправи положението на българското национално малцинство и често поставя конкретни въпроси, на които вярвам, че сме дали отговор. А също – с други представители на държавната власт, министри и институции…

- Може ли България да помогне за развитието на икономиката в пограничните райони, предвид примера на Унгария, която влага немалко средства във Войводина - района, в който живее по-голямата част от унгарското малцинство в Сърбия?

- Като дипломат не е добре да давам съвети на българските институции. Но Сърбия от своя страна трябва да създаде предпоставките за инвестиции. Лесно е да кажем – хайде, братя българи, елате и инвестирайте. Когато става дума за Димитровград, т.е. Цариброд, ситуацията е много по-лесна. Тук са създадени предпоставките за бизнес. Когато започне да функционира газовия интерконектор, когато осигурим и по-евтината енергия, свободната зона „Пирот“, която включва и Цариброд, ще бъде напълно достъпна и привлекателна, така че българската държава може много лесно да инвестира тук и да помогне. Не е същата ситуацията в Босилеград. Там трябва Сърбия да създаде условията. Както направихме цялата инфраструктура в Цариброд, така в следващите една-две-три години трябва и в Босилеград трябва да изградим качествена пътна инфраструктура, да открием и ние някоя фабрика, за да създадем предпоставките, така че българският капитал в лицето на българската държава или на частните компании, да могат да инвестират и да помогнат по този начин на региона. Имаме отличен пример, споменахте за Унгария. Като държава ние имаме отлично сътрудничество с Унгария и това до някаква степен подобри положението на унгарската общност в Сърбия. Но как да ви кажа – когато се открие една фабрика, това не се прави по национален признак. Тя винаги приема хора от различни националности. Така че, в тази фабрика, която ще се отвори утре в Босилеград или в Цариброд, ще работят и сърби, и българи. И в този смисъл ще бъда щастлив, ако видя това възможно най-скоро.

- На фона на двустранните отношения се откроява и въпросът за сътрудничеството по европейските теми. Къде ви е най-полезна България?

- Като съседна държава и член на ЕС България може да бъде от голяма помощ по пътя ни, както от една страна – чрез пряка подкрепа на европейската ни интеграция, така и  чрез даването на съвети и указването на евентуалните грешки, които сте допускали в своя път към ЕС. И аз със задоволство мога да кажа, че България е голям наш партньор, когато става дума за подкрепата за евроинтеграцията ни. България е последователна не само по отношение на Сърбия, но и на всички страни от Западните Балкани. И използвам случая да благодаря!  

- Всъщност, каква е нагласата на сърбите към членство в ЕС? Защото, дори без да се ползвате от фондовете на ЕС, всеки, посетил страната ви, ще види, че пътищата са поддържани, изграждат се или се реконструират магистрали, тунели, мостове... Как се справя с всичко това Сърбия, без да е член на ЕС?

- Ясно и недвусмислено е становището и на президента на страната ни, и на правителството на Сърбия, че нашата стратегическа цел е пълноправното членство в ЕС. Но не мога да скрия факта, че обикновеният човек започва да се уморява и вече гледа с известно недоверие към този процес, заради дългия период, заради честото поставяне на нови критерии и изисквания. А още повече - знаейки, че ние географски и културологично сме част от Европа не от преди 10-15 години, а от 1000 години. И тук е ключовият момент. Преди 6-7-8 години ръководството на Сърбия, държавата и народът отлично разбраха къде искаме да бъдем и какво искаме да бъдем. И си дадоха сметка, че всичко, което правим, не би трябвало да го правим, само за да станем пълноправен член на Европа, но и за самите нас. Опитваме се да градим нашата държава не за следващата година или две, а за следващите десет, трийсет, петдесет и сто години, осъзнавайки факта, че младите ни хора напускат, че имаме все повече проблеми не само заради демографията, но и в осигуряването на различни професионалисти. Както и в България, и ние имаме недостиг на медици, шофьори и други специалисти. Ето защо, ние решихме да направим първо нещо сами за себе си, а след това да очакваме и някой друг да ни помага. Стратегическата ни цел е до 2025 г. година да нямаме нито една част от Сърбия, която да не е покрита от магистрала или от скоростен път. Стратегическа цел е и до края на 2027 г. да имаме високоскоростен влак от Ниш до Будапеща. Вече напредваме по изграждането на трасето - участъкът от Белград до Будапеща се работи с китайски партньори, а отсечката от Белград до Ниш, в сътрудничество с ЕС. Допълнително ще се реконструира железният път от Ниш до Димитровград, а и с това, което прави и българската страна по жп участък до границата със Сърбия, се надяваме един ден да имаме и скоростен влак, който ще свърже София с Белград и Будапеща. 

- В края на разговора ни - как лично вие се чувствате в България?

- Чувствам се отлично. И смятам, че моите резултати и всичко, което с моя екип направихме тук, не биха били такива, ако в България не бях дошъл с отворено сърце и, ако тук не ми бяха отговорили по същия начин. Наистина сега смятам София за свой град. Моят по-малък син се усеща вкъщи повече тук, отколкото в Белград, защото го доведохме тук, когато беше на две години. Много пътувам из България, а освен всичко, съм страстен ловец, което често ме отвежда и в най-отдалечените предели на България, а там мога да разговарям с много хубави хора, обикновени хора, селяни, да чуя различните виждания на населението, да се наслаждавам на храната, на музиката, песните и танците, които не мога да видя в София, Пловдив или Бургас. И, ако мога да остана още пет-шест или седем години, не бих се дърпал много.  

- Слушате ли българска музика?

- Естествено, че слушам. Музиката и песните са нещо, което показват по добър начин и темперамента, но и характера, традициите и културата на един народ. Слушам най-различни песни – от народна музика, до популярната и рок музиката. Трябва да кажа, че мой голям приятел е Наско от Б.Т.Р. и често, когато времето ми позволи, присъствам и на концертите на тази голяма и популярна рок група.

- Ваше превъзходителство, благодаря ви за честта и удоволствието на разговаряме в студиото на Радио България! До нови срещи!

- Благодаря и на вас. За мен беше чест.