Доста екзотична, интригуваща, шарена, с криви тесни сокаци и без канализация – така описа следосвобожденска София урбанистът Здравко Петров преди време пред Радио България. На 3 април 1879 година Учредителното събрание в Търново приема идеята на общественика Марин Дринов и единодушно избира София за столица на новоосвободеното Отечество. Градът започва да се разраства, облагородява и развива в духа на Стара Европа. Голяма част от родните интелектуалци и политически дейци се преместват със своите семейства в новата столица. Сред тях е и поетът, фолклорист и един от политиците, градили новата българска държава Петко Рачов Славейков. В края на същата 1879 година той купува стара турска къща на площад "Кафене баши". Мястото се намирало срещу наскоро отворилата първа изцяло българска печатница на Янко Ковачев. Малко след смъртта на големия поет, на 1 юли 1895 г., в негова чест площадът около къщата му е преименуван на "Петко Р. Славейков", а просветителското му дело продължават неговите съмишленици. Сред които и най-малкият му син поетът Пенчо Славейков, част от знаковия кръг "Мисъл".
И така, през годините площад "Славейков" продължава да пази историята и духа на отминалото време и да "служи" на българската култура и изкуство. През 1926 година е построена административната сградата на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството по проект на една от първите жени архитекти в страната ни – Виктория Ангелова. През 1990 година зданието става дом на "Столична библиотека", а една от залите днес носи името "Виктория" на своята създателка.
В най-новата история на демократична България площад "Славейков" е дом на най-големия Книжен пазар на открито, а след реконструкцията му през 2000 година е поставена емблематичната желязна пейка, на която са седнали Пенчо Славейков, с характерната за него шапка и дебел бастун, и Петко Р. Славейков. Тя е дело на известния скулптор Георги Чапкънов по идея на арх. Станислав Константинов. От 2022 година "компания" им правят и пейките от проекта "Скритите букви" на фондация "Прочети София".
На най-българския празник 24 май това знаково за града ни място отново ще вибрира с честота на българското слово с еднодневния фестивал "Да поЧетем". Инициативата се организира за трета поредна година, но поради епидемичните мерки за първи път придобива мащабите на истински празник, с различни активности за присъстващите и богата културна програма, разказва ни Яна Стефанова, част от организационния екип.
"Площад "Славейков" е безспорното литературното сърце на града. Много от нас си го спомнят в различните му образи през годините, а днес то е едно страхотно пространство, което дава възможност да се почитат силните му страни и да бъде символ на града и на днешния празник. Проява като нашата припомня и ни връща във времето, когато там се продаваха книги и животът се е случвал около българското творчество. Когато площад "Славейков" наистина е бил едно живо и споделено пространство. Нашата идея е да върнем хората на площада и да върнем неговата литературна мисия, посредством много разнообразни начини, чрез които да сме близо до българското слово и култура."
Специално за фестивала "Да поЧетем" площадът ще осъмне с нова фестивална визия, вдъхновена от българската кирилица, удобни места за четене, бар зона и мини базар за книги и оригинални литературни сувенири.
От сутринта на 24 май посетители и минувачи ще се потопят в атмосферата на празника с аудио откъси от произведения на Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Христо Смирненски и други любими творци. През целия ден ще могат да се закупи "книга-изненада" от голямата отворена книга-инсталация.
Програмата на голямата сцената ще започне с четене и литературна работилница за деца. Писателката Катя Антонова, актрисата Силвия Петкова и най-малките гости ще създадат заедно една "жива", импровизирана история, измислена от децата. След това, от емблематичната пейка на Славейкови, ще тръгнат няколкото литературни пешеходни обиколки из "Кварталът на писателите". Инициативата е на младия Виктор Топалов, който по думите на Яна Стефанова е жива енциклопедия за историята на града ни. Следобед ще се проведе куиз състезание на открито на тема българска литература, а Цветелина Цветкова ще предложи на присъстващите истинска смехотерапия чрез образа на Лейди Гергана и нейния северозападен български диалект. Актьорите от импро театър "Както ви харесва" ще включат публиката в импровизационното предизвикателство "Ти четеш, ние играем" и всичко ще завърши с българска поезия изпълнена от хип-хоп поета Матю Стоянов-Жлъч. "Още един различен съвременен поглед върху творчество на големите български автори", казва ни Яна. Тя е категорична, че въпреки архитектурните и обществени промени през годините пл. "Славейков" в центъра на София успява да запази духа си и онази символична връзка с литературата и книгите.
"Имаме отличителни символи, които продължават да съхраняват и да ни напомнят за историята на мястото и неговата основна роля. Считам, че подобен тип събития и културни прояви, ако се случват регулярно през годината, ще успяват да съживяват и връщат този творчески дух, който витае на площад "Славейков" и местата около него."
А онази малка турска къща, която Петко Славейков купува в някогашна София отдавна я няма. По този повод през май 1932 г. общественикът проф. Асен Златаров пише следните думи във в. "Литературен глас":
"Големите хора на нашето възраждане и просветителите на освободеното княжество живееха в скромни паянтови къщурки. Но духът на тия хора бе велик и даваше смисъл и оправдание на волята за живот на нашето племе. А сега? – Строим кооперативни жилищни хамбари, хвалим се с големината на апартаментите в тях, а духът ни е издребнял до размерите на микрона: и микроскоп не го лови…"
Подробната програма, актуална информация и възможност за записване за някои активности са достъпни във Facebook събитието на фестивала „Да поЧетем 24 май на площад Славейков”.
Снимки: архив, БГНЕС, предоставени от организаторите, stara-sofia.com
На 27 октомври се навършват 165 години от рождението на акад. Александър Теодоров-Балан, който е първият теоретик на българския книжовен език, фонетика и граматика. Той е роден е роден през 1859 г. в с. Кубей, Бесарабия. Неговият баща Стоян..
Седмицата на българското документално кино за изкуство и творци “Док-Арт-Фест” ще се състои в Берлин от 31 октомври до 6 ноември т.г. “Талантът няма националност, но корените му имат значение – от тях той черпи сила и се връща при тях, защото там..
Документалният филм „Духовното огледало на християнския Несебър“ на БНТ бе отличен с общо четири награди на три престижни международни кинофестивала в Бразилия, Грузия и Португалия . Сценарист на лентата е нашият колега от Радио България Иво..
Мелитополският държавен педагогически институт "Богдан Хмелницки", заедно с Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", организира деветите..
Главата на статуята на богинята на Филипопол Тюхе е открита в Епископската базилика в Пловдив, съобщи ръководителят на разкопките Любомир Мерджанов. По..