В средата на IX век българската държава обхваща голяма част от Балканския полуостров и в нея все още господства езичеството. Задачата да я приобщи към наложилото се в Европа християнство се пада на княз Борис I, който през 864 г. разпорежда да бъде приета новата религия. А за да станат църковните служби разбираеми за вярващите, се появява необходимост не само да се проповядва на достъпен език, но и християнските книги да бъдат преведени от гръцки.
През 855 г. роденият в Солун Константин Кирил Философ се заема със създаването на славянска азбука, наречена “глаголица”, на която заедно с брат си Методий да преведе богослужебните книги. Според учените графичната система е завършена през 863 г., затова и днес отбелязваме нейната 1160-а годишнина.
“За разлика от езическите религии, където ритуалът е основен, тук самата ѝ същност трябва да бъде засвидетелствана в писмен вид и това е причината за създаването на глаголицата – казва проф. Славия Бърлиева от Кирило-Методиевския научен център на БАН. – Трябва да знаем, че тя е предназначена за българските славяни, живеещи около Охрид, както и че съответства на звуковата система на източните български диалекти. Именно това е нашата връзка с азбуката, която първоначално е донесена в България от учениците на Кирил и Методий – посрещнати радушно от българския княз Борис I след прогонването им от Велика Моравия.”
Глаголицата е замислена като свещена азбука, затова и писмените ѝ знаци се състоят от три основни християнски символа. Първата буква изобразява кръста, на който е разпнат Спасителя. В нея присъстват също кръгът, символизиращ безкрайността, и триъгълникът, олицетворяващ Светата Троица.
В края на IX век в Преславската книжовна школа е създадена втората българска азбука, наречена “кирилица” на името на Константин Кирил Философ. Тя възниква въз основа на глаголицата и всяка нейна буква отговаря на отделен звук.
“Това са двете български азбуки, които докъм XI век продължават своето съществуване паралелно – казва още проф. Славия Бърлиева. – След това глаголицата, която първоначално се употребява, започва да отстъпва и на нейно място застава кирилицата. Най-напред глаголицата се използва предимно като тържествено писмо, а накрая по-скоро като криптография. И така полека-лека отстъпва мястото си на по-лесната за възприемане и използване кирилица.”
Ученият разкрива любопитна находка от последните дни, която потвърждава, че глаголицата е служела и за тайнопис. Във фрагмент от литургично съчинение, написано на кирилица през XII век, нечия ръка е изписала на глаголица: “Лошо си се справил.” Така читателят е оценил недобросъвестната работа на преписвача на кирилския текст.
За съжаление, заради проявено невежество и днес сами даваме повод за преиначаване на факти и изкривяване на историческата истина по отношение на азбуките ни.
“Едно министерство беше издало красиво изработен плакет с буквите на кирилицата, на който пишеше: “Азбуката, създадена от Кирил и Методий” – дава пример за това явление проф. Славия Бърлиева. – Такива недомислици показват лоша образованост, лошо познаване на историята не само в училище, но и в отговорни среди, от които зависят популяризирането и защитата на историческата истина, както и приноса на България към европейската цивилизация. Ние нямаме дори музей на азбуките, но се бием в гърдите, че страната ни е люлка на славянската писмена култура. Въобще в много случаи ние сами си причиняваме неудобствата, включително с изхвърляния за космическия характер на нашите азбуки – неща, които отричат креативния принос на нашите книжовници.”
Произходът на третата писмена система в Европа се използва за геополитически игри в последните години, а страната ни не успява категорично да защити историческото си право над нея. Проф. Славия Бърлиева обаче дава неопровержими доказателства за българското начало на глаголицата и кирилицата – най-старият кирилски надпис от 924 г. се намира в България, както и надписите в някогашните български земи отвъд Дунава.
“Има чисто недобронамерени изказвания като на Путин, който преди няколко години провокира обществото ни с изявлението, че кирилицата е създадена в Македония – продължава ученият. – Това обаче противоречи на всичко, което знаем – това са политически игри и предизвикателства и трябва да се вземе отношение по тях. Трябва да сме по-спокойни, но трябва преди всичко да научим и нашите деца коя азбука са създали Кирил и Методий, коя е създадена в България, коя е третата използвана в момента азбука и т.н.”
Проф. Славия Бърлиева изтъква, че азбуката ни е богатство, което не пазим и ценим достатъчно. Свидетелства за това можем да намерим, стига да се огледаме, вървейки по някоя голяма улица.
“Ние имаме чудесни закони, които по чудесен начин избягваме – например този, че всички фирми трябва да бъдат написани на български език – заявява тя. – Ако тръгнете по някой от централните софийски булеварди, няма да намерите нито едно заведение, нито един магазин, на който да пише нещо на български. А това не е добре, защото постепенно се изтласква употребата на родната ни азбука. Не виждам лошо да има и латиница, но навсякъде трябва да присъства и кирилицата и това е най-малкото, което държавата би могла да направи. И, разбира се, да се внушава уважение към българската писменост в училище. От най-малки децата трябва да се увличат по тайнствата на тези знаци, които съответстват на нашата реч и ни дават възможност да комуникираме един с друг и със света.”
Съвременната роля на учените пък е да намират нови доказателства и извори за значението на Кирило-Методиевото дело и за участието на България в запазването му. “Също така работим по социализирането на своите научни резултати и се надяваме да допринесем поне малко за ограмотяването на широката публика и за връщането на съзнанието за нашата собствена духовна ценност”, добавя проф. Славия Бърлиева.
Вижте още:
Снимки: БГНЕС, архив, ibl.bas.bg
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..