На 28 май отбелязваме Деня на парковете в България, определен от Министерството на околната среда и водите преди близо четвърт век, през 1999 г.. В страната ни има три национални и единадесет природни, като националните паркове Рила, Пирин и Централен Балкан пазят рядко срещани естествени екосистеми и заемат 1,35% от площта на страната ни. Природните паркове Беласица, Българка, Витоша, Врачански Балкан, Златни пясъци, Персина, Сините камъни, Странджа, Рилски манастир, Русенски Лом и Шуменско плато са 2,31% от територията на България. Хората, които посвещават живота и енергията си за тяхната поддръжка – ландшафтните архитекти у нас са едва 400 души в цялата страна.

"Работата е изключително приятна, защото за разлика от архитектите, ние работим с живи обеми, които се променят както всеки сезон, така и с годините – разказа пред Радио България ландшафтният архитект Александър Недев. – Дървото, което си засадил в един парк или градина, е много приятно да го видиш след 2- 5 -10 години. Първите, които посадих, вече са на повече от 15 години. Това е тръпката за един проектант и ме привлича в тази работа, че онова, което проектирам днес или утре, тепърва ще става все по-интересно."

С Александър Недев говорихме за състоянието на озеленяването в София и проблемите, които се появяват заради недобрата поддръжка, видима на много места в града.

"София се развива по един твърде особен начин. Реално няма свободни територии в централната градска част, които да бъдат усвоени тепърва като зелени площи. За мен обаче са важни и големите зелени площи. Те са тези, които създават сериозното усещане, че около нас в градската среда е зелено“ – обяснява ландшафтният архитект.

Според него, уличното озеленяване също има своя екологичен смисъл, но той застъпва една по-различна теза от установената. По думите му, макар дърветата да са най-сериозният усвоител на прахови частици и въглероден диоксид в един град, до тяхното пълно израстване и развитие минава твърде дълго време. Затова на храстите се възлага много:

"Храстът е мястото, в което може да се задържи изключително много прах и въглероден диоксид, с които се борим. Не забравяйте също, че пълното развитие на един храст отнема 3 или 5 години, докато за едно дърво, подобно време далеч не е достатъчно. В момента имаме сериозен проблем с шумовото и праховото замърсяване. Това означава, че трябва да се търсят варианти на много от териториите да се засадят храстови масиви, с които да се изолират кварталите. В много случаи обаче, поддръжката на храстовите насаждения в градската среда, води до нейното унищожаване или изоставяне в много лош екологичен вид."

Според Александър Недев, тревната площ, оставена във вида, в който е, ще задържа много повече прах, отколкото окосената, но може да повлияе изключително благотворно на чистотата на въздуха и шумовото замърсяване. Озеленяването на покривите на жилищните сгради също е една добра практика, която макар и разпространена в много градове от Европа и света, у нас все още е по-скоро екзотична:

"Важно е покривите да имат добра хидроизолация. Особеното при тях е, че те създават една проекция на зеленината, която е била на територията на сградата, но във височина. По този начин, на практика, не се губи зелена площ. Тези градини могат да бъдат направени със съответните места за почивка с пейки, езерца и т.н. , превръщайки пространството в един оазис. У нас това все още е трудно приложимо заради нормативната уредба и донякъде заради стойността, макар тя да не е пречка, ако законът позволява по-голямата част от озеленяването, да бъде на покрива на сградата. Към момента, това е разрешено единствено в самия център на София."

Снимки: БТА, БГНЕС, unsplash.com,