Всяка година на 6 май, когато отбелязваме Деня на храбростта и празника на Българската армия, се извършва тържествен Гергьовденски водосвет на българските бойни знамена. Знаем ли обаче кои са знамената-светини, които напускат фондовете на Националния военноисторически музей, за да предизвикат за пореден път трепет и преклонение и да ни напомнят за подвига на нашите воини, спасили и съхранили за поколенията тези символи на българската бойна слава?
"Знамената са едни от най-висшите символи на нацията и нейната армия, и именно тези знамена – свидетели както на устрема към справедливост, така и на последвалите крушения на надеждите – се наричат светини на българската армия. Това са знамената, които са участвали в реални бойни действия. Знамена-светини са и онези, които са спасени в края на Първата световна война, когато нашите полкове остават в заложничество, но българските войници и офицери проявяват не само находчивост, но и жертвоготовност, за да завърнат всички знамена в родината и да не ги предадат във вражески ръце" – обяснява Деяна Костова, заместник-директор на Националния военноисторически музей (НВИМ).
Всички тези знамена-светини се съхраняват при специални условия, за да бъдат запазени за бъдещите поколения. Те се вадят от фондовете на НВИМ рядко и по специални поводи. Според каноните на църквата, бойното знаме се освещава един-единствен път: ритуално, еднократно, при връчването му на войсковата част.
"Такова истинско освещаване на знамената на 6 май се е състояло през 1937 г., когато цар Борис III връчва новите полкови знамена като символ на възраждащата се сила на българската армия, издигнала се над ограниченията на Ньойския мирен договор – връща ни в историята Деяна Костова. – По време на церемонията тогава всяко знаме е приковано към дръжката си лично от царя с по един златен пирон и специално церемониално златно чукче. Чукчето и пироните могат да бъдат видени днес в постоянната експозиция на Националния военноисторически музей. Този ритуал е последван от може би най-мащабния Гергьовски парад в историята на България преди 1944 г., за първи път като част от церемонията небето над София е озарено и от тържествена заря."
Празничният водосвет, който се извършва на 6 май и на Богоявление, от своя страна, представлява ежегодно очистване и благославяне със светена вода на бойните знамена – тези неми свидетели на кръвопролития и насилие.
Тази година в церемонията ще участват 8 знамена-светини – щандартът на 1-ви конен полк и знамената на 6-и търновски, 13-и рилски, 15-и ломски, 23-и шипченски, 24-и черноморски, 25-и драгомански и 30-и шейновски пехотен полк. Три от тях са спасени от плен през Първата световна война и носят особен заряд в своите любопитни истории.
"Знамето на 15-и пехотен ломски полк, например, остава в заложничество с полка си в края на септември 1918 г. – разказва Деяна Костова в интервю за Радио България. – Бързо обаче е измислен план за неговото спасяване. Платът на знамето е свален от дръжката, около нея е навита мушама, а истинското знаме е заровено през нощта в близка нива. Още на следващата сутрин е извършено лъжливо демонстративно изгаряне на "знамето". Чак през февруари 1919 г. знамето е изпратено по тайни канали и след редица приключения успява да пристигне във Военното министерство в София. Сходна е съдбата на знамето на 25-и драгомански пехотен полк, което е укривано в продължение на 12 денонощия и отново успява да стигне в столицата."
Всички бойни знамена, попаднали в плен през Първата световна война, са спасени и отличени със специални възпоменателни гривни, а спасителите им са наградени с отличие, създадено през 1922 г. – "За спасяване на знаме".
15 знамена-светини могат да се видят и в мащабната изложба в НВИМ „Българската армия – началото“, посветена на 145-ата годишнина от нейното създаване. Сред тях има три спасени знамена, като историята на спасителя на знамето на 35-и пехотен врачански полк е особено разчувстваща.
"След задържането на полка заповедта е знамето да бъде изгорено, само и само да не попадне във вражески ръце. Тогава поручик Ангел Янчев, командирът на ротата, която носи знамето, решава да го спаси. Препасва знамето около кръста си и така го крие 9 месеца. През цялото това време той е ранен и ходи с куршум в тялото, който отказва да бъде изваден, за да не предаде знамето. Чак след връщането му от плен този куршум е изваден и днес също се съхранява в нашия музей – казва Деяна Костова. – Освен тези знамена още много униформи, оръжия и отличия ще допълнят разказа за бойния дух на българската армия, за нейния порив към свобода."
Снимки: БГНЕС, Национален военноисторически музей
През 2007 г., на 11 юни президентът на САЩ Джордж Буш-младши е на посещение в София. По решение на тогавашния протокол пресконференцията, която дава за медиите се провежда сред експонатите на Националния археологически музей. Официалният обяд за госта..
Православната ни църква почита днес, 11 ноември (по стар стил 24.11.), паметта на свети Мина. В България той е един от най-обичаните светци, който най-бързо помага на вярващите, отправили искрена молитва към него. Иконата на св. Мина в..
Археолози проучиха некропол в местността Каваци край Созопол. Периметърът, в който се намира е част от историята на Аполония Понтийска и е датиран от IV в. пр. Хр. " Това е един много участък с интересни погребения, в които се открива нюанс на..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..