"Ако някой се озовеше за пръв път в Жре́бичко, когато се провежда шануване, той в никакъв случай нямаше да разбере, че това са младежи, които отиват в казармата, а щеше да помисли, че е попаднал на някаква необичайна сватба" – казва капитан I ранг о. р., професор, доктор на психологическите науки, инж. Илия Пеев. И макар че наборната военна служба в България е отменена през 2007 г., малкото родопско село в Южна България още пази спомена за пищните тържества по изпращането на младите мъже в казармата.

Не се знае точно кой и кога е употребил думата "шануване" и защо е кръстен така този изключително важен ритуал, посветен на защитниците на Родината. В съвременния български език думата не се използва, но изследванията на проф. Пеев показват, че в миналото е била позната не само в България, но и във всички славянски езици. Прекланяне, почит, уважение, достойнство – всичко това влага мъдрият народен гений в тази магическа дума.

"Жре́бичко е основано от търновчани, които при падане на столицата Търново под османско владичество през 1393 г. са бягали и търсили спасение. Голяма част от тях се озовават в Родопите. Тук, в красивата и величествена планина, те основават Жре́бичко, което досущ прилича на Търново, и пренасят и културата на старата търновска столица, особено онова уважение и преклонение, което са имали към българската държавност, българското войнство, род и родина. Склонен съм да мисля, че именно оттогава са и корените на приложението на думата в Жре́бичко и затова съвсем закономерно са нарекли "шануване" почитанието си към мъжете, които отиват в казармата" – обяснява проф. Пеев.

Шануването в Жре́бичко се организира десетилетия наред и представлява десетдневни чествания на наборниците, получили повиквателната си заповед.

Първият компонент на обичая са песните на бъдещите войници – тъжни, пречистващи, заредени с вяра и любов, които огласят селото от зори до късна вечер.

"За войниците, които са отивали в пехотата и авиацията, предстояли две години на раздяла, но за матросите били цели три години. Това обяснява тъжния характер на песните, защото раздялата причинява болка както на самите войници, така и на техните роднини, любими момичета и приятели. Тази войнишка тъга в песните се съпреживява от всички жители на селото и особено силна е у онези младежи, които са от следващите набори и на тях им предстои същото събитие. Едно от емблематичните изпълнения по време на шануването е народната песен "Девойко, мари хубава" – разказва събеседникът на Радио България.

Вторият елемент на обичая са даровете инародните хора́ и веселия. Първата китка и първия дар младежите получават от майката, а по време на обиколката на селото подаръци им даряват всички жители: ризи, тениски, потници, специално тъкани празнични кърпи, хавлии, чорапи, партенки, пижами и др. Бъдещите войници буквално са отрупани като младоженци на сватба.

"Шануването е най-силно в последната вечер, когато всички близки се събират в къщата на наборника, веселието продължава цяла нощ, а на сутринта се играе последното наборно хоро, след което младежът заминава за казармата. В Жре́бичко имаше една колоритна жена – баба Стоилка, която водеше това хоро на някои от младежите и пееше песен: "В казармата да идеш, на войниците Баша (началник) да станеш". На когото го пожелаеше, той ставаше офицер" – спомня си проф. Пеев, който получава същото пожелание, наистина става офицер и служи до звание капитан I ранг.

И третият елемент от шануването е всенародното уважение и почитание към войниците, които отиват в казармата.

"Аз бих го нарекъл върхов, най-важен, най-съществен, защото той съдържа другите два елемента – уточнява проф. Пеев. – Именно третият компонент е първопричината жребичани да нарекат "шануване" изпращането на наборниците в казармата. Народът интуитивно е долавял значението на свещения дълг да се брани Отечеството и затова с такова огромно почитание се е отнасял към момчетата, които отиват да служат. Наборната служба вече отдавна е в историята, но защитата на Отечеството не може да бъде история и минало, защото тя гарантира настоящето и бъдещето на държавата, от нея зависи дали нашата страна ще я има на картата на света. Ето това са показвали жребичани пред цялата страна, а и пред целия свят."

Снимки: личен архив