На 24 април се навършиха 82 години от рождението на Недялка Керанова – един от най-забележителните гласове в българския фолклор, отишла си без време от нашия свят през 1996 г. Напомни ни за нея нашият слушател и приятел от САЩ Норис Балабанян, чийто род е от Хасковско, откъдето е и самата изпълнителка. "Нейният глас, като никой друг, винаги ще ни напомня за неповторимата красота на Тракия, хилядолетната й култура и богати музикални традиции" – написа до Радио България Норис, изпращайки чрез нас съболезнования до дъщерята и рода на Недялка Керанова от името на всички хасковлии и тракийци, включително и от многото потомци на българи от Беломорска и Одринска Тракия, живеещи днес в Северна Америка.
Недялка Керанова е родена в с. Татарево, Хасковско, на 24 април 1941 г. На 13-годишна възраст получава първото си отличие и заедно с именитите по онова време Магда Пушкарова и Борис Карлов започва да пътува и да пее из България – на сватби, народни веселия и други празненства. През 1956 г. тя е приета за солистка на фолклорния ансамбъл в Пловдив, а не след дълго и великият Филип Кутев я кани в големия Държавен ансамбъл за народни песни и танци в София, където работи около осем години.
Определят я като доайен на българската сватбарска музика. И това не е случайно, защото баща й Тодор Керанов е бил известен сватбарски музикант – цигулар в оркестъра на легендарния Рамадан Лолов. Инструменталните групи, съпровождащи различни семейни празници, съществуват у нас още отпреди Освобождението през 1878 г., но през 60-те и 70-те години на м.в. тази традиция преживява същински разцвет.
Недялка Керанова е сред певиците, които се реализират именно в тази характерна фолклорна практика. По думите на редица музикални специалисти, Недялка Керанова е създател на свой собствен вокален стил, със специфичното вибрато и начин на пеене. Днес тя има многобройни последователи и дори – имитатори.
Вижте документален запис на изпълнение на Недялка Керанова от фолклорния събор "Тракия пее и танцува" през 1966 г.
Съставил: Красимир Мартинов
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..
Значителна облачност с дъжд
Краткотраен дъжд
Променлива облачност; възможно е да превали
Дъжд