Учени от Института за изследване на изкуствата на БАН в продължение на няколко години проучват 37 български църкви, за да представят систематизирано описание на монументалната църковна живопис от ХVІ век по нашите земи. Луксозното издание "Корпус на стенописите от ХVІ век в България" е придружено с богата визуална картина, сътворена от ръката на майсторите зографи.

По това време страната ни е част от Османската империя и българското население – освен да изпълнява задължения, се ползва и от някои права. Едно от тях му позволява свободно да изповядва своята християнска вяра, за което свидетелства и Паисий Хилендарски. "През тия години турският цар дал свобода на християните да правят черкви", пише той в животоописанието на иконописеца и храмостроител Свети Пимен Зографски.

"Появяват се нови храмове с все още много разнородна украса – разказва проф. Бисерка Пенкова, ръководител на научния екип. – Строят се и се замогват някои манастири, например Роженският в края на 16-и век. В същото време около София се изграждат монашески обители и заедно с по-старите образуват така известната Софийска света гора – мрежа от по-малки манастири, които се превръщат в духовни средища. В тях се събира книжнина, а храмовете им се украсяват. Тук ще добавя и някои митрополитски църкви, например тази в Несебър. Колкото по-добре е украсен храмът, колкото по-добри са майсторите – всичко това говори за престиж, за висок ранг и на населението, и на съответния митрополит."

Зографите на тези религиозни средища идат от различни части на Балканския полуостров, предимно от Северна Гърция, за което свидетелстват надписите към изображенията. Имената им обаче остават неизвестни, тъй като художниците не са възприемани като истински творци, а единствено като проводник на Божия промисъл.

В своето проучване учените се натъкват на няколко църкви, за които досега не е имало сведения. Изненада са и стенописите на реставриращата се в момента църква на Дивотинския манастир "Света Троица".

"Дивотинският манастир е нов обект – добавя проф. Бисерка Пенкова. – Стенописите се разкриха, след като реставраторите започнаха да свалят забелванията, с които бяха покрити. Аз самата все още не съм ги виждала, защото монасите засега не разрешават масови посещения. Но това е наистина един много интересен паметник."

За съжаление, много от стенописите в проучените религиозни обекти се намират в окаяно състояние и някой ден за тях ще свидетелства само написаното от учените.

"Влизаме в разговор за държавата, за отговорностите – за съжаление, това е много сложен и нееднозначен въпрос – казва проф. Бисерка Пенкова. – Чия е отговорността? Основният проблем е въпросът за стопанисването. Ако има стопани, има грижа, има шансове за запазване. Но има много случаи на изоставени, отдавна напуснати малки манастири или храмове, останали извън населеното място, които няма как да се поддържат. И те, за съжаление, се рушат."

Снимки: БГНЕС, Институт за изследване на изкуствата на БАН, Диана Цанкова