Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ансамбъл "Шевица" празнува 10-ата си годишнина със спектакъл в Зала 1 на НДК

"В огледалото на водата" – музикално-танцов разказ за любов, смърт и ревност

Със специалното участие на джаз музиканта Теодосий Спасов

7
Снимка: Facebook/Shevitsa

"Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът ѝ, погледна я и ѝ се усмихна.

Ето тайната ѝ от няколко дни. Никога тя не беше се виждала тъй добре. Беше се оглеждала понякога в прозорците на хаджи Вълковата къща, но ѝ се струваше, че е черна, като опушена с дим. По-черна може би, защото при нея стоеше Ганаила. А тука тя е сама. И е хубава. Ето каква била косата й, черна като зърната на бъз. А тия очи, а тая луничка под едното от тях. И по-хубава е, когато се смее. Не е бяла, но не е и черна. Лицето ѝ е като пръст на стомна, поляна с глеч."

"В огледалото на водата" е работното заглавие на разказа "Божура" от майстора на късия разказ Йордан Йовков. Това е и името на премиерата на Представителния фолклорен ансамбъл (ПФА) "Шевица" на 23 април в Зала 1 на НДК, с който съставът отбелязва 10 г. от основаването си. Спектакълът е със специалното участие на виртуозния изпълнител на кавал – джаз музиканта Теодосий Спасов.

Трагичната история на чернооката циганка Божура и нейния антипод – бялата русокоса хубавица Ганаила – и двете влюбени в гуляйджията Василчо, е пресъздадена от хореографа Петър Ангелов. Той изпълнява и главната мъжка роля. Музиката е на композитора д-р Петьо Кръстев. Диригент на хора – Соня Чакърова. Майстор на осветлението е Орлин Проданов, а всички костюми са автентични носии, събирани от различни краища на България – от чеизи от раклите на баби, прабаби... Реставрирани по нощите, обяснява Петър Ангелов.

Петър Ангелов

Петър е създател на "Шевица", художествен ръководител и, както обича да се шегува със 140-членния състав на ансамбъла – негов "патриарх". Впрочем, патриарх е подходяща дума, описваща семейната атмосфера в този иначе доста голям фолклорен състав.

"В този колектив аз събирам хора. Не ни трябват певици или танцьори – ние си ги правим. Събираме хора с добри сърца, с големи души... да бъдат за пример – обяснява Петър Ангелов пред водещата на „Нощен хоризонт“ Кармен Манукян. – Затова нещата ни се получават. Всички, които влизат в залата, усещат това и, когато останат, остават точно заради тази фамилна семейна среда. В днешно време всичко е много забързано, динамично и като застанеш в една такава зала и погледнеш отстрани всичките тези хора, които са се хванали ръка за ръка, си даваш сметка какво богатство е това. Аз лично със сигурност съм благословен с тези вдъхновени и добри хора."

Изразът "зад всеки успял мъж стои една силна жена" важи с пълна сила за Петър Ангелов и неговата съпруга Алина. Но с една малка поправка – не "зад"“. Алина Малевска-Ангелова е рамо до рамо със съпруга си в приключението "Шевица". Тя е певица в хора на ансамбъла, но и съмишленичка във всички творчески идеи. Двете им деца Карла и Далия също танцуват и пеят.

Теодосий Спасов

От семейната атмосфера е впечатлен и музикантът Теодосий Спасов след първата си репетиция с хористките на "Шевица".

"Беше много приятно преживяване, защото такъв хор скоро не съм виждал, толкова многоброен – 44 изпълнителки са това. Женски народен хор, звученето е толкова богато, когато запеят много певици заедно. Диригентът, г-жа Чакърова, е завършила академията в Пловдив, където и аз съм учил, и много добре се занимава с този хор от самодейци. Това е всъщност традицията на българската хорова музика още от времето преди на Добри Христов. Какво друго ми направи впечатление – те са като едно семейство."

"Самодеецът запазва в себе си точно тази автентичност, дори на чувстването. Един професионален изпълнител, минавайки през дълъг път – школи, академично образование, той по някакъв начин влиза в едни коловози, което при самодейците няма как да се случи" – обяснява диригентът на хора Соня Чакърова.

Соня Чакърова

И допълва, че за нея е по-благодатно да работи с хора, които нямат професионална и академична обремененост, които "преоткриват фолклора и въобще пеенето, дори на едни по-късни години. Осъзнаването какво правиш е друго."

И Петър, и Алина имат други професии. Той е собственик на работилница за пици в центъра на столицата. "В пицарията съм one mаn show – аз продавам, аз правя, всичко. Много обичам работата си – казва Петър. – В това няма нищо случайно. Месенето на хляба е част от българската традиция. Много обичам да работя с тесто, ама истински обичам да работя с тесто."

Алина Малевска-Ангелова е асистент директор във Френския лицей в София. Тя е носител на третия по важност орден във Франция, създаден от Наполеон през 1808 г. От миналата година Алина е Кавалер на Ордена на академичните палми.

Семейството на Алина и Петър

Със средствата от спектаклите си ПФА "Шевица" развива благотворителна дейност чрез своята фондация "Шевица". Сред каузите им са възстановяването на скален манастир край с. Карлуково, възстановяването на манастира "Св. Теодор Тирон" в с. Земерица, учредяването на стипендии за даровити деца от училищата в Котел и Широка Лъка. Издаването на книгата "Размисли върху българската народна носия" на Диляна Курдова е един от последните проекти на фондация "Шевица".

След премиерата на "В огледалото на водата" артистите няма да почиват. За хора на ансамбъла предстои запис за първия диск на "Шевица". Танцьорите пък заминават на двуседмично турне по повод един от най-големите международни фестивали в Лима, Перу.



Текст: Елизабет Радкова

Снимки: Facebook/Shevitsa, Facebook/Theodosii Spassov

По публикацията работи: Анна Фуцкова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Снимка: читалище „Искра 1898“ - Борово

Тайните на бялата халва и как един десерт съхранява стари нашенски обичаи

Халвата, това сладко изкушение с ориенталски привкус, е добре дошло на нашата трапеза, особено по празници. Съдейки по описания на западни пътешественици, халвата е била разпространен десерт по българските земи още през XVI век . Нашенската й..

публикувано на 26.11.24 в 10:30

Пазарът като културен феномен вчера, днес и утре

Едно от най-любопитните и колоритните места на всяко населено място е неговият пазар. Без значение дали е ежедневен или се случва в специален ден от седмицата, дали има специфика на продукцията, която предлага или не, пазарът е културен феномен, който..

публикувано на 07.10.24 в 10:30

Празник на занаятите на Самоводската чаршия във Велико Търново

Над 80 занаятчии представят майсторството си в Нощта на Самоводската чаршия във Велико Търново, съобщава БТА. До 23 септември Фестивалът на занаятите ще представи традиционни и нови техники в различни сфери на бита. Сред тях са ателиета за изработка..

публикувано на 22.09.24 в 10:35