България без българи – необратим ли е демографският срив в страната

Последното преброяване на населението в страната затвърждава задълбочаването на негативните демографски тенденции, съществуващи през последните 30 години в България – намаляване и застаряване на населението, обезлюдяване на отделни територии на страната вследствие на отрицателния естествен прираст и миграционните процеси.

По данни на НСИ към 7 септември 2021 г. населението на страната е 6 520 314 души. 52,1% от тях са жени, 47,9% мъже. Продължава процес на демографско остаряване, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години, който достига 23.9%. Това е с 5,4 процента по-високо спрямо 2011 г. и с 9,6 на сто спрямо 1992 годна. А децата и младежите до 17 години са едва 15.9% от населението, което е най-ниското ниво от началото на провеждане на преброяване на населението в България. Резултатите от последното преброяване през 2021 година са "най-катастрофални в сравнение с всички други предишни периоди", заяви пред БНР Валентин Съйков, председател на сдружение "Гражданска инициатива България 2050", което организира дискусионен форум с експерти на тема "Необратим ли е демографският срив в България?".

"За 10 години България е загубила 845 000 души, или 11,5% от населението, което е най-големият спад в цялата ни съвременна история, но и най-големият спад в сравнение с останалите европейски страни. Ако българското общество не предприеме мерки за справяне с надвисналата над нас демографска катастрофа, ще дойде ден, когато ще съществува държавата България, но в нея няма да има българи. Не може да чакаме повече т.нар. политически елит да реши проблема с демографската криза. Време е гражданското общество да се заеме с изработването на дългосрочна, поне за 3 десетилетия напред, стратегия за развитие на страната, която поставя на първо място демографията."

Нуждаем се от национална демографска стратегия, за да не изчезнем от картата

Учените демографи от десетилетия алармират държавната власт за задълбочаващите се тенденции, но без резултат и техният глас остана глас в пустиня, признава Съйков. А организираната от сдружението дискусия не е имала за цел да даде конкретен отговор или решение, а да бъде поле за дискусии за бъдещето ни, в които е важно всеки да има позиция.

Един от най-ангажираните по темата учени у нас е доц. Георги Бърдаров, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и писател. Самият той признава, че е бил изненадан от "това свръхголямо намаляване" на българите.

"Вероятно тук голяма роля има и пандемията, по време на която България достигна рекордни нива на смъртност от порядъка на 20 промила. Такива стойности се наблюдават само в африканските държави и в зони с големи военни конфликти."

Българската икономика страда от кадрови дефицит – време е за спасителни мерки

За последните 40 години загубата на население в страната се изчислява на над 2 400 000 души – най-голямото топене, откакто има преброявания у нас, от 1 януари 1881 година в Княжество България. Доц. Бърдаров смята, че най-обезпокоителното в ситуацията е възрастовият показател, който по думите му е социална бомба.

"Ние сме държава с една от най-ниските продължителности на живот и в същото време с голям дял на жените между 65-69 годишна възраст – това е изключително неприятен симптом. Защото колкото и да е развито едно общество, то се движи от активното младо население, а то при нас е на критичен минимум" – обяснява преподавателят.

Освен фактора "смъртност" Георги Бърдаров отчита като най-съществена за демографската динамика на България и емиграцията на млади хора. Все пак ситуацията не е необратима и безнадеждна, казва той и дава за пример Република Ирландия, която през 50-те години на XX век е била в демографски колапс. За един век населението там е намаляло с 6 милиона души, а 80% от родените през 30-те години на миналия век са емигрирали. Радикална образователна реформа в посока модернизиране, развитие на индустрията, ограничаване на влиянието на католическата църква и привличане на капитали от забогатели в чужбина ирландски фамилии довели до рестарт на демографските показатели на Ирландия, която днес е сред най-стабилните в демографски план държави на Стария континент. Валентин Съйков пък дава по-близкия до нас пример с Румъния, която само за няколко години е изпреварила България по демографски показатели. Икономическото развитие на по-малките населени места също се оказва ключов момент за демографското съживяване на страната ни.

Българските села се превръщат в демографски пустини

"Трябва да има целенасочена политика, която да тръгва от държавно и местно ниво. Никой няма да отиде с малко дете, младо семейство, при условие, че няма нормална болнична помощ на 50-100 км от мястото, където живее. Много фактори са. Образованието е най-важното, но е само първата стъпка" – изтъква доц. Бърдаров и напомня, че България е много по-голяма от своите 111 000 километра площ.

"Клише е, че навсякъде където тупти българско сърце е България, но това клише е напълно вярно – казва писателят демограф. – Българите, специално за Европа, където пътувам често, носят родината в сърцата си. Обичат България, създават български дружества на доброволни начала и има една много искрена и чиста любов към родината. Виждал съм деца, родени в друга държава, които носят тази истинска любов към България в себе си. Тези наши съграждани биха се върнали, ако видят в България променени условия от тези, които са ги подтикнали да емигрират. Такива условия те в момента не виждат и затова не се връщат. Но те биха могли да работят за България дори и отдалече. Сещам се за град Бремен, в Германия, където има дружество "Дунав", в което членуват много хора, които милеят за родината си и именно те трябва да бъдат привлечени да работят за нея още преди да говорим за тяхното физическо завръщане" – казва за БНР Георги Бърдаров и признава, че световната битка през 21-ви век няма да бъде за ресурси, а за активно население. И като специалист по темата допълва, че критичният минимум, под който не бива да пада българското население спрямо територията си е 4,5 милиона души.

Обезлюдяването и застаряването на населението на България са във фокуса и на българския павилион на Венецианското архитектурно биенале, което започва на 20 май. "Макар да е визуален израз на темата "Образованието е придвижването от тъмнината към светлината", проектът разглежда редица проблеми, които трябва да решим, за да можем да погледнем напред към бъдещето" – обясни пред Йоан Колев Божидара Вълкова, част от екипа на архитект Борис Тикварски, отговорен за българския проект.