Надпис от времето на българския владетел цар Симеон Велики (893-927 г.) бе открит в средновековната крепост "Балък дере" край село Хухла в Източните Родопи. Според изследователите това е един от най-ранните текстове на кирилица, известни до момента.
Прегънатата оловна пластинка е била намерена още през есента на миналата година по време на археологическите разкопки край крепостта, но първоначално надписът върху нея е бил невидим. Забелязва го фотографът на експедицията чак при документирането на паметника. Необходими са били няколко месеца, за да стане ясно какво представлява амулетът.
"След надлежното почистване, консервиране, разчитане от епиграфи, ние установихме с абсолютна сигурност, че оловната пластина е от Х век. Освен това, самата пластина се намира в археологически пласт, където са открити монети от Х в., старобългарски коланни апликации от този период и пр." – съобщи за БНР-Кърджали главният уредник на Националния исторически музей Ивайло Кънев, който е откривател на артефакта.
Вярвало се, че подобни т.нар. апотропейни амулети пазят собственика от уроки, магии и болести, подобно на съвременните талисмани или муски. До момента са били изследвани около 50-60 такива артефакта от Х век в Североизточна България. Но находката от "Балък дере" е уникална и до момента няма еквивалент, категорични са учените.
"Разликата е, че тук имаме молба, даже са известни имената на молителите – Никола и Павел – обяснява Ивайло Кънев. – Те молят Св. Димитър да се застъпи за тях пред Господ и да ги предпази от еди-какви си нещастия, тъй като, твърдят авторите, и ще цитирам последния ред, който е много каноничен и изумява, защото такъв до този момент нямаме, в него се казва: " … умивайки с благоволение лицето му, оправдай срама, излекувай, Светице, защото Нему наподобява славата, и чест, и държава, сега и во веки веков, амин!“ Виждате колко добре е конструирано, като канон, а няма такива, по-простовати пожелания. Това е другата новост."
Артефактът разкрива важни подробности от историята на България в началото на Х век. Според учените оловната пластинка с дълъг кирилски текст показва, че на крепостта "Балък дере", едва на 30 км от град Одрин, е имало поставен български гарнизон при цар Симеон Велики. Но на кого е принадлежал този амулет и как е попаднал именно тук?
"Представете си, това са 7 реда от вътрешната страна, 4 реда от външната, след което тази пластина е била прегъната и е носена на гърдите от съответния човек. А какъв е той, дали е военен, висш или нисш? Тук можем да гадаем, да спекулираме. Притежателят не е от най-обикновените хора, съдейки по текста върху амулета, който е много добре конструиран канонично. Това си го е позволявала само аристокрацията. Дори, доколкото е известно, в българската църква е имало специална длъжност, която се е наричала екзарх и той е отговарял за правилното провеждане на службите и спазването на каноните. Но ние тепърва ще работим по този надпис" – каза в заключение Ивайло Кънев.
Вижте още:
Съставил: Венета Николова (по интервю на Галина Стефанова от БНР-Кърджали)
Снимки: БТА, личен архив на Ивайло Кънев
На 9 януари Православната църква чества свети мъченик Полиевкт, свети Петър, епископ Севастийски, преподобни Евстратий, свети пророк Самей. Светител Петър Севастийски се родил в Кесария Кападокийска в семейството на света Емилия и..
На 8 януари Православната църква чества свети Григорий, епископ Български, преподобни Георги Хозевит, свети Емилиан Изповедник, преподобна Домника, мъчениците Василиса и Марионила, 7 отроци и 20 войници. Сведенията за св. Григорий, еп...
Днес отбелязваме 80 години от т.нар. "Кървава Кореда". На 7 януари 1945 година започва масово избиване и малтретиране на хиляди българи във Вардарска Македония заради българското им самосъзнание. Кървавата баня е подготвена по лично нареждане на..
На 14 януари Православната църква чества преподобните отци, избити в Синай и Раита и св. Равноапостолна Нина Грузинска. Няма точни..
На 15 януари Православна църква чества светите преподобни Гавриил Лесновски, Прохор Пшински, Павел Тивейски и Йоан Колибар. Преподобни..