На 17 април 1944 г., съботата срещу Възкресение Христово, 350 американски и английски бомбардировача В 24-Н „Либератор“, придружени от 100 изтребителя Р-47 „Тъндърболт“ и Р-51 „Мустанг“, малко преди обяд пускат над София около 2500 бомби. По сведения на очевидци, заедно с бомбите са хвърлени и „минни сюрпризи“, във формата на детски играчки. На Велика събота само в София са убити 128 души, 76 са ранени. Разрушени са 749 сгради. ПВО на столицата изстрелва 3062 снаряда и засяга 9 бомбардировача. Макар и в малоброен състав, българските летци изтребители се спускат в защита на цивилното население. В неравния бой на 17 април загиват 7 български пилоти - четирима от 2/6 орляк – подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев, както и трима пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков, подпоручик Иван Стефанов и подпоручик Виктор Атанасов. Българите успяват да свалят 15 тежки бомбардировача и показват на практика, че българският боен дух не може да бъде сломен. Сред асовете в небето е и поручик Неделчо Бончев, който успява да свали В 24-Н „Либератор“ с таран.
Това е вторият таран в историята на българската авиация след този на капитан Димитър Списаревски, чийто самолет се разбива, след като успява да унищожи водача на летящите крепости В-24 „Либърейтър“. За разлика от него, поручик Бончев успява да се спаси малко преди сблъсъка. Същата вечер, по време на празничната Великденска служба, около 30 самолета атакуват и Пловдив и Пловдивска област. Пуснатите 150 бомби убиват 44 и раняват 33 души. Въздушни атаки има и над Асеновград, Садово, с. Ягодово и Перущица. Въздушни атаки има и над добричките села Видно, Ириджа, Твърдица и Горичане. Продължилите 6 месеца бомбардировки не успяват да принудят България да капитулира, но за сметка на това предизвикват възмущението и гнева на българите срещу Съюзниците и засилват настроенията против англо-американците в страната.
Вижте още:На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от най-изявените ученици на братята Кирил и Методий, светите Седмочисленици – първоучителите на българите. След..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото на IV век и произлизала от знатен род в Александрия. В египетския град християните били подложени..
Храм-паметникът "Свети Александър Невски" чества 100 години от освещаването си. В патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски" се отслужва Света Литургия, оглавена от водача на Българската православна църква патриарх Даниил. В..
На днешния ден православната църква почита Света Екатерина, която била една от най-образованите жени на своето време. Тя живяла в края на III и началото..
На 25 ноември Българската православна църка почита паметта на св. Климент Охридски. Виден архиепископ, учител и книжовник, той е един от..