Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Възкресение Христово – най-вдъхновеният повод за радост

4
Снимка: Дарина Григорова

"Ако Христос не е възкръснал, празна е нашата проповед празна е и вашата вяра“, казва св. апостол Павел в първото си послание до коринтяни.

Христовото въплъщение и кулминацията на Неговото изкупително дело – Неговата смърт и Неговото Възкресение е сърцевината на християнското учение, което повече от две хилядолетия поддържа жива вярата на християните. В този смисъл, Христовото възкресение е същностно за християнската вяра, защото променя статуквото във вселената, разрушава смъртта, за да дари живот във вечността. Любовта и всеопрощението тържествуват и всички са поканени да празнуват на Божията трапеза. Израз на този велик празник е Великденската служба, в края на която постили и непостили са приканени да се причастят, за да приемат Бог в себе си и да се съединят с Него.

"Тази красота, когато знаем, че смъртта не е страшна и както през пролетта целият живот се възражда, след смъртта си и ние ще възкръснем, подобно  на нашия Бог, за вечен и блажен живот в Неговото царство – отбелязва Красимира Драгулева, дългогодишен преподавател по английски език. – Затова, за православните народи, най-великият празник на годината не е Рождество Христово, а Възкресението Христово. То е обещанието за всички нас какво предстои, но разбира се, при условие, че живеем в Христа, не само да се черкуваме, да запалваме свещичка, но и да приемаме светата Евхаристия. Обичаме ли Го, вярваме ли в Него? Вярата в Него означава изучаване на Христовото учение и преживяване на светата Евхаристия, с покаянието, съпричастието и стремежа към обожението. Ето това е Възкресение Христово! Затова е толкова прекрасен и всеобхватен празник.“

Красимира Драгулева
Наричат Възкресението празник на празниците, защото няма по-голяма радост от победата над мрака и страданията. Вярата във Възкресението и вечния живот е силата, която помага на вярващите да преминават през изпитанията, без да таят болка и озлобление в душата си. Това, което отличава истинския християнин е пълното отсъствие на злоба и завист и въпреки личното си страдание да може да се зарадва заедно с другите. "Това е, бих казал, белег на себеотрицание, подобно на Христовото" – отбелязва отец Борис Борисов от столичния храм „Свето Преображение Господне“ и добавя:

"Всички имаме някакви тежки изпитания, тежки моменти и тук трябва да обръщаме поглед към Христовия кръст и към светлото Му Възкресение, което ни посочва смисъла на страданието. Това е нещо, което ние в пълнота не можем да разберем, разбира се, чисто рационално, но все пак висшият смисъл на страданието е ние да се усъвършенстваме. Като злато в горнило, в огъня на скърбите, да се зарадваме заедно с хората около нас, на които в този момент им се случват радостни събития, да запазим своята човечност, да сме способни да се издигнем великодушно – това също е много важно.“

Йерусалимски Патриарх Теофил lll

По думите на отец Борис, всеки човек в даден момент от живота си преминава през тежки скърби и загуби, въпросът е да си понесем кръста като наше съучастие в Спасението ни, за да имаме дял и в Христовото възкресение:

"Както казва Иисус Христос, „Който иска да върви след мене, нека се отрече от себе си да вземе кръста си и ме последва“. Църквата ни насочва вниманието именно върху тези истини, че бидейки Христови следовници това не е нещо, което просто така се подразбира, а трябва да имаме постоянен стремеж и така да принуждаваме себе си – отбелязва отец Борис. – Това означава във вътрешна борба да се борим със своя егоизъм, със своята меркантилност, със своята разглезеност и слабохарактерност, за да може наистина да се доближим възможно най-много до Бога, да се благо уподобим, каквато е целта на християнския живот.“

Вижте още:

Снимки: Дарина Григорова и предоставени от Поклоннически център "Свети Йоан Предтеча"



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Още от категорията

Чешма Елия в Никопол е покрита с нежни любовни строфи

Наричат Никопол "градът на вековете" заради неговата хилядолетна история. Той възниква като селище още през 169 г. по времето на римския император Марк Аврелий. През 629 г. византийският император Никифор III Фока преименува града на Никополис, което..

публикувано на 19.10.24 в 09:50

Фалшифициране на исторически и културни ценности "замърсява" науката

Дали сред експонатите в музеите могат да попаднат и някои фалшификати, дотолкова добри, че да не отстъпват на оригиналите – по тази тема се носят слухове и се правят спекулации, но в момента цяла поредица от исторически фалшификати гостуват като..

публикувано на 18.10.24 в 09:25

Цял квартал от XIII – XIV век, подобен на Града на хобитите, откриха археолози в Перперикон

Комплекс от десетина малки къщички, разположен в южната част на Скалния град Перперикон, разкриха археолози под ръководството на проф. Николай Овчаров. По думите му, става дума за цял квартал, датиран от XIII – XIV век, който силно напомня на..

публикувано на 08.10.24 в 19:34