Св. Методий е по-големият брат на св. Константин- Кирил Философ. Замонашва се в манастира Полихрон след отказ от висша държавна кариера и заедно със св. Кирил създават първата славянска азбука. Придружава своя брат във всичките му дипломатически и духовни мисии, включително и във Великоморавия.
След смъртта на св. Кирил, благодарение на св. Методий е продължено просветителското дело сред славяните. Въпреки козните на южнонемските епископи, Методий е ръкоположен от папата за първи архиепископ на Моравия и развива активно покръстване в Бохемия, Полша и сред новопоявилите се маджари в Панония. Той продължава книжовната дейност и превежда на славянски Стария завет. Първи събира житие за своя брат св. Константин-Кирил Философ и продължава да обучава многобройни ученици, които след смъртта му са приети в България.
За останките на св. Методий се знае малко, макар в Чехия да ги издирват вече три века. След смъртта му на 6 април 885 г. и опелото на славянски, гръцки и латински език, той е погребан в столицата на Великоморавия Велеград в "стената зад олтара на Света Мария". До днес не е сигурно къде се е намирала тази столица. Според част от чешките археолози това е било селището на река Морава при Микулчице.
През 1980 г. папа Йоан Павел II провъзгласява солунските братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, защото делото им е мост между Изтока и Запада, допринесло за културното израстване на Стария континент.
Текст: Иво Иванов
Любопитна изложба в Народното събрание в София проследява живота и делото на Екзарх Стефан I Български – космополитна личност, останала в историята като радетел на отдалечеността насвещениците от политическия живот, както и с ролята си в спасяването на..
На 3 март празнуваме 147 години от Освобождението на България след петвековно османско владичество. Денят е обявен за национален празник през 1990 г. с решение на Народното събрание. Санстефанският мирен договор между Русия и Османската империя,..
Неделя Сиропустна е. Според православната традиция денят се отбелязва всяка година в навечерието на Великия пост, когато християните си дават взаимно прошка. Нарича се още Сирни Заговезни, защото е последният ден, в който постещите вкусват..