За трета поредна година групата за автентичен фолклор към НЧ "Христо Ботев 1889" в гр. Койнаре, Плевенска област, ще покаже възстановка на един от най-красивите и обичани обичаи в този край - кумичене, характерен за Северозападна България. Както всеки пролетен празник от българския фолклорен календар, той е свързан с много смях, песни и танци, а инициатор на идеята е местният краевед и колекционер Таня Кировска-Граматикова.
Подготовката за обичая, който се изпълнява една седмица преди Великден – на Цветница, в Койнаре започва от предния ден, когато момите-лазарки изработват венците за глава и украсата за люлката. Предварително са замесили и обредния хляб с паричка отгоре, наричан „кукла“.
На реката всяка девойка отчупва парче от обредния си хляб и го украсява с цвете от венеца си. Възрастната жена подрежда залчетата върху специална плоска дъска, използвана навремето при пране на черги и вълнени тъкани.
„Залчетата не се хвърлят, а се потапят внимателно, така че да се озоват във водата едновременно. Ритуалът се извършва в пълно мълчание три пъти, и едва на третия път се избира „кумица“ – това е момичето, чието залче изплува най-напред – разказва за отличителния белег на койнарския вариант на обичая събеседничката ни. – Вярва се, че тя ще се омъжи първа през годината. Накрая се хвърлят и венчетата, като се наричат за берекет.“
След като „кумицата“ е избрана, две момичета я пренасят до люлката, пеейки автентична койнарска песен. А там вече ги чакат ергените.
Един от тях залюлява люлката, а после всички започват да играят различни игри и хора на поляната, да се веселят, да пеят песни, свързани с любовта, пролетта и годежа, защото кумиченето всъщност е годежен обичай, в който участват девойки, готови за женитба.
„След това отиват в майката на кумицата и тя ги гощава с постни ястия – продължава Таня Кировска-Граматикова в интервю на Десислава Семковска от Радио България. – Накрая момичетата си тръгват и до Великден не говорят на „кумицата“. Това се нарича говеене. На самия празник ѝ носят червено яйце и „кумицата“ ги освобождава от говеенето. Приемало се навремето, че мома, която не е лазарувала и не се кумичила, не може да се омъжи, а ако се омъжи, ще я грабне змей на сватбата.“
При възстановката на празника тази година койнарските девойки и младежите отново ще са с великолепни над 100-годишни автентични носии от Северна България. Те са част от личната колекция на Таня Кировска-Граматикова.
„Обличам момичетата с носии предимно от Плевенско. Тази година ще ми се наложи да използвам също ловешки и врачански, защото бройката на децата е голяма, като гледам момичето да не е с носия от предишната година - хем да се чувства по нов начин, но и в същото време да разбере нещо повече за тази носия. Така децата заобичват българското народно облекло и започват да натрупват познания за носиите в различните населени места. Тази година ще направим и озвучаване на брега на Искъра. Това е с цел гостите, които с всяка година стават все повече, да могат да чуят репликите на участниците и да разберат повече за самия обичай“ – обяснява краеведът.
През 2022 г. възстановката на обичая кумичене под ръководство на Таня Кировска-Граматикова печели Златен медал на Националния събор на народното творчество в Копривщица.
„Мислех, че ще ми е много трудно да намеря младежи, които да се запишат в тази група, да искат да се занимават със стари хора́, с песни, с обичаи. Но се оказа, че децата са много въодушевени и влагат голяма страст в това, което правят, и благодарение на тях всичко се получава по толкова добър начин. Така че в младите хора има любов към българския фолклор, важно е да има едно пламъче, което да се разпали, и те да продължат по този път.“
Вижте още:
Снимките са предоставени с любезното съдействие на Фондация "Живите български корени"
През целия съботен ден, на 25 май, археологическият резерват Никополис ад Иструм край Велико Търново ще бъде домакин на седмото издание на Античен фестивал "Нике играта и победата". Тази година в събитието участват исторически реконструктори..
Дългогодишната педагожка и общественичка от Тутракан Калина Михайлова представя изложба с български народни носии в румънския град Гюргево, предаде БТА. Експозицията с 20 носии може да бъде видяна в местния Дом на пенсионера от 21 до 24 май. Всички..
Празник под знака на омайната гурковска роза ще се състои днес в едноименния град. Чрез него общината ще изрази признателност към усърдието на розопроизводителите, които поддържат визитната картичка на района. “ Маслодайната роза се разцъфтя по-рано..