Броени дни ни делят до поредните предсрочни парламентарни избори в България. Вот, който отново се случва на фона на война в Европа, разногласия за военната помощ, която страната ни трябва или не да предостави на Украйна, крайни на моменти изказвания относно геополитическото бъдеще на държавата. Но също инфлация, която все повече се оказва непосилна за средностатистическото домакинство, допълнена от дискусионни теми, като джендър идеологията и има ли тя почва у нас, какво е мястото на паметниците от социалистическото ни минало и още, и още … На фона на всичко социолозите отчитат вяла кампания, повлияла едва на 4 % от гласоподавателите в страната, с основно негативни компоненти. Бомбените сигнали до редица училища у нас от последната седмица също разколебават част от хората отидат да гласуват в неделя. Страхът ще повлияе допълнително на очакваната ниска избирателна активност, каза пред БНР Елена Дариева от социологическа агенция "Насока".

„И всичко това се случва на фона на една изключително интересна ситуация – имаме паритет на върха. Разлика под един процент между първите две политически сили на практика означава равенство. Имаме един немалък дял колебаещи се за кого да дадат вота си, дори сред твърдо решилите да гласуват. А нашият опит от миналите избори през есента показва, че всеки десети излязъл да гласува е взел решение, за кого ще го направи или в деня на изборите, или в предходния ден за размисъл.“

Делът на тези т.н. "стихийните избиратели" е между 7 и 14 пункта, отбеляза Елена Дариева, и това може да окаже сериозно влияние върху резултата от вота.

„Има умора и пренасищане в гражданите от пет поредни кампании за предсрочни парламентарни избори“, казва социологът от "Маркет линкс" Добромир Живков пред БНР. Според него все по-трудно се ангажират хората с политическите теми и естествено е настъпила политическа апатия. В прогнозите си той стига дори до нива 10-15% за гласоподаватели, които ще решат своя вот в последните дни. И това не е непременно лош знак:

„Почти половината от тези хора са със средни и високи доходи, живеят в София, Пловдив и другите големи градове на страната. Те следят по-ангажирано политическата ситуация в страната и политическите изказвания и това е знак за една по-висока политическа култура. Т.е. не следваш някой сляпо, само защото си привърженик на партията, която той представлява, а разсъждаваш върху конкретните политически послания.“

„Хората винаги действат емоционално, след което намират рационални доводи, за да обосноват своето решение. Песимист съм, че те правят причинно-следствената връзка, че нещата в държавата се случват благодарение на тях и затова да отидат да гласуват. Предлага ни се същото (на тези избори-бел.ред)“, смята от своя страна доц. Петър Чолаков от Института по социология и философия на БАН.

В неделя големият въпрос сякаш не е кой ще бъде първи, а коя ще бъде третата политическа сила. Партия „Възраждане“ от една страна е формацията, увеличила най-много своя електорат. От друга страна ДПС са с най-стабилни позиции последните няколко вота, казва Елена Дариева. 90 % от избирателите на Движението препотвърждават вота си за тях и в неделя, като това са най-мобилизираните гласоподаватели и с най-голям интерес към върнатата хартиената бюлетина, допълва социологът, според която връщането на хартиения вот може да привлече още 100 хил. избиратели към урните. И двете партии получават сериозна подкрепа и при гласуването зад граница. ДПС са първи по този показател, но техния глас идва предимно от Турция, която преживя катастрофално природно бедствие и все още се съвзема от него. Не може да не отбележим и предстоящите избори в южната ни съседка следващия месец и тези процеси са взаимно свързани, посочва Дариева.
В същото време доц. Чолаков насочва вниманието и към „болната“ изборна практика – купуването на гласове:

"Търговията с гласове ще окаже въздействие особено когато има фотофиниш, когато са много близки резултатите между първия и втория. По отношение на хартиената бюлетина търговците на гласове имат вече експертиза и изработени практики. При хартиената бюлетина е много по-възможна манипулация, отколкото при машинното гласуване.“

Ключова тема за участващите в настоящата предизборна кампания безспорно е войната в Украйна.

„Войната в Украйна е един лакмусов тест, който последната една година разкри кой кой е в българската потика. Включително на личности и институции, който на повърхността си изглеждат пронатовски и прозападно ориентирани. Това е тема, която ще остане извънредно важна. И в тази връзка съм съгласен с президента Румен Радев, че партиите ясно трябва да заявят своята позиция по нея и мисля, че това се случи в последния месец“- смята Петър Чолаков.

„Този разговор, обаче настройва българите към един консерватизъм, породен от страха да не изгубят сигурното и познато“- допълва Добромир Живков. Да, трябва да има ясни позиции, но от друга страна тази тема разсейва обществото от по-големия вътрешно-политически и цивилизационен проблем, който ние тук имаме – накъде вървим. Носталгиците все още са голяма част от българското общество, съответно от избирателите“ – категоричен е социологът.

И въпреки ясната си убеденост, че всички избори са важни и двамата социолози са категорични, че предстоящите в неделя избори няма да са последни. В момента българският политически живот е в паритет, казва доц. Чолаков. Обществото още не е взело решение дали "да се върви напред, по-прогресивно", или "да се върнем при стабилността", каквито предложения дават двете големи политически формации, борещи се за първото място, смята Добромир Живков. Самото общество е разкъсано и политиката е проекция на това обществото, добавя той.

"Затова ще имаме още избори. Вотът на 2-ра април ще е поредният междинен резултат, който ще премери кое от двете течения в българското общество започва да взема някакъв превес."

А българинът не е краен човек, допълва политологът Димитър Ганев. И това отчасти е води до очакваните близки резултати между първите две коалиции. По думите му единствената възможна конфигурация за правителство е "скрита коалиция“ между тях, но тя няма как да се състои, защото изисква много висока цена преди местните избори.

"Това, което изглежда от днес най-вероятно е, че политическата криза няма да бъде решена на тези избори. Решението ще дойде след местния вот наесен“ – смята Ганев. 

И докато по всички сметки изглежда, че политиците гледат с ход напред - към 50-я български парламент, който да се окаже по-добра почва за идеите им, то изморените граждани ще се насочат към урните на 2 април с надежда порочният кръг от липса на стабилност да бъде прекъснат още в 49-ото Народно събрание. Защото изборите имат значение. При демокрацията е така.

Текст: Весела Кръстева (по интервюта на Диана Янкулова, Силвия Великова и Петър Волгин, БНР-„Хоризонт“)

Снимки: БНР, архив