На 20 март отбелязваме Международния ден на франкофонията. На тази дата е учредена Агенцията за културно и техническо сътрудничество в Ниамей, Нигер, преименувана по-късно на Международна организация на франкофонията /МОФ/, в която България членува вече 30 години, след присъединяването си през декември 1993 г. "Силен политически жест" според Пиер Колио, директор на Френския институт в България и съветник по сътрудничеството и културната дейност към Френското посолство:
"Това решение отразява желанието на тогавашния президент (Желю Желев-бел.ред.) да изведе България, новата България, на международната сцена и той избира именно Международната организация на франкофонията."
Преди да стане пълноправен член на организацията, страната ни се присъединява като наблюдател през 1991 г. – "малко след падането на Берлинската стена и края на комунистическата епоха", припомня Пиер Колио в интервю за Радио България. "Силна е връзката с посещението две години по-рано на френския президент Франсоа Митеран и паметната закуска в посолството", срещата на Митеран с български интелектуалци и дисиденти, сред които бъдещият президент Жельо Желев, на 20 януари 1989 г., важен момент от настъпилите демократични промени.
Но трябва да признаем, че френското влияние в България се усеща още преди Освобождението, особено в културната и образователна сфера, като мнозина българи отиват да учат във Франция. По-късно френските университети се превръщат в предпочитано място за образоване на българския културен, политически и стопански елит. Първите държавни бюджети на Третата българска държава, преди въвеждането на националната валута, са във франкове.
Културното влияние на Франция продължава и по време на комунистическия режим.
"Има период през 50-те години, когато се затварят френските алианси, включително софийския, който се е помещавал в сградата, в която се намираме днес. Тя е била построена за Френския алианс през 1924 г. и открита през 1925 г. Въпреки този разрив на институционално ниво, френският език се преподава дори тогава, а учителите са изключително добре образовани", разказва директорът на Френския институт в София.
По повод 30-годишнината на членството на България в МОФ, през франкофонския месец март Френският институт е подготвил богата програма, като целева аудитория са до голяма степен учениците, "за да им покажем, че франкофонията е нещо живо", обяснява Пиер Колио. Театрални ателиета и музикални събития ще поставят акцент върху практикуването на "живия" френски. "Предизвикателството да четем" ще се опита да "предизвика" младежите да отгърнат книга, при това на френски език. Предвидени са също така срещи на посланиците от Групата на френскоезичните посланици с младите франкофони от българските училища. Учениците от 19 учебни заведения ще "открият, че франкофонията не е само Франция, а много страни от всички континенти".
За съхранението и разпространяването на френскоезичната култура важна роля играят общностите извън Франция както във френскоезични страни, така и там, където френският се говори, но не непременно като роден език – както на много места в Африка. Много повече обаче са общностите в държави, където поначало не се говори френски и "България е един от най-забележителните примери",уточнява Колио.
Как да запазим многоезичието и с него – многообразието в света?
"Това е политически акт, – заявява Пиер Колио. – Следователно правителствата трябва да защитават езика си в международните институции." В ЕС например има 24 официални езика. "Важно е представителите на различните държави да говорят на собствения си език, преди да говорят на друг. Казвам го, защото и във Франция понякога имаме тенденция да използваме английския, защото е по-лесно."
Втората важна линия е образованието, допълва Пиер Колио – тук голямата отговорност се пада на училището и директорите, мнозина от които подкрепят многоезичието при избора на програма и не на последно място важна е ролята на посолствата, които да насърчат преподаването на различните езици.
Във връзка с инициативата "Кажи ми 10 думи", включваща изложби, ателиета по четене, творческо писане и диктовки, основани на 10 френски думи, които тази година са свързани с времето, Пиер Колио сподели и кои са неговите ключови думи:
"На първо място сърце, защото в България франкофонията е франкофония на сърцето, т. е. избор. Втората дума е "младост", доколкото Френският институт в България е посещаван най-вече от млада аудитория, а младите хора са важен актив за страната. Третата е "красота", защото страната ви наистина е изключителна красива. И също така – франкофилия, каквато има навсякъде в България – от изток на запад и от север на юг, с неочаквани срещи на франкофони из цялата страна", завършва директорът на Френския институт в София Пиер Колио разговора си с Мария Стоева от френската редакция на Радио България.
Снимки: institutfrancais.bg, Facebook/InstitutFrancaisdeBulgarie
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо лице. Петото издание на кинофестивала "ОКО" дава тази възможност от 8 до 15 ноември, като за първи..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в Габрово. Тазгодишната тема на изложбата – “Мостове”, включва два аспекта, пояснява д-р Нели..
Книгата "Ататюрк. История на идеи" от М. Шюкрю Ханиоглу ще бъде представена тази вечер от 18.00 ч. в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Книгата на М. Шукрю Ханиоглу за Мустафа Кемал Ататюрк не е просто поредната биография на..
Повече от 100 филма, както и разнообразни дискусии по актуални теми очакват изкушените да научат повече за случващото се в момента в Украйна от първо..
Националното живописно триенале с тема “Мостове” събира 84 съвременни творци, които ще покажат 106 творби в Художествената галерия “Христо Цокев” в..