8
За щастие, заради спасението на българските евреи от депортация в нацистките концлагери през Втората световна война, в България и в София няма музеи или паметници на Холокоста, каквито има много из Европа. В нашата столица няма места за възпоменание от типа на мемориалите в Берлин – край Бранденбургската врата или Еврейския музей – Либескинд бау.
За съжаление, в българското общество остават различията в четенето и тълкуването на историческите документи. Заради идеологизираните оценки все още липсва обективен исторически разказ за спасението на българските евреи и ролята на конкретните спасители. Сигурно заради това в София дълго ще липсва музей за спасението на българските евреи през Втората световна война.
Но поне няма спорове за отбелязването на датата – 10 март. През 1943 г., на 10 март, в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски приключва т. нар. Кюстендилска акция за спасяването на българските евреи. Подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев води делегация от депутати при министъра и го принуждават да се обади пред тях по телефона и да отмени всички приготовления за депортиране на българските евреи. Задкулисието около цялата акция и ролята на скритите и явните участници и до днес се дискутира, но събитието единодушно се отбелязва като датата на спасението.
Къде в София може да се окаже почит към делото на спасителите?
Най-стари по време са трите мемориални плочи на ул. "Московска", край храма "Света София". Те са копия на поставените в Българската гора в Йерусалим през 1999 г. плочи, по настояване на български евреи от Лос Анджелис. Премахнати са през 2000 г. от неправителствената организация Израелски национален фонд. Това става по искане на оцелели в Израел наследници на депортираните 11 343 беломорски и македонски евреи. Плочите са посветени на цар Борис III и царица Йоанна, на българския митрополит Стефан и на подпредседателя на 25-ия парламент Димитър Пешев, както и на самия акт на спасението. Изписани са на три езика – иврит, английски и български. Днес, отстрани на плочите в столицата има пояснителен надпис за тяхното възстановяване.
През 2016 г. е открит паметникът за спасяването на българските евреи в градинката между парламента, Националната художествена академия и Софийския университет. Според нейните автори Момчил Цветков и Георги Цветков, композицията символизира прегръдка на мъжка и женска фигура с общо начало. Телата им очертават сърце в което е приютена звездата на Давид. През 2018 г., в красивата крайбрежна зона на Тел Авив, е открита втора реплика на мемориала. В българо-английския двуезичен надпис край паметника се казва: "Ние се прекланяме пред това уникално спасение и скърбим за онези повече от 11 000 евреи от Северна Гърция и части от бивша Югославия, намиращи се под българска администрация, които бяха депортирани и убити в лагера на смъртта Треблинка".
На входа на градинката пред храма "Св. Георги", по повод 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи, е издигнат паметник на бившия зам.-председател на парламента и правосъден министър Димитър Пешев. Скулптор е Иван Минеков. Фигурата е реплика на поставения през 2000 г. бюст на политика в сградата на Съвета на Европа в Страсбург. Паркът около църквата е едно от малкото места, посещавани от Пешев в София, след като е освободен от затвора през 1946 г. и оцелява нерадостно, без право да работи и да се препитава.
Живее недалеч, на ул. "Неофит Рилски" № 47, в жилището на своята сестра, под собствения му апартамент, който е конфискуван от народната власт. Пред т. нар. "кюстендилска кооперация" в столицата, където умира спасителят през 1973 г., е поставена паметна плоча. Тук рядко ще видите поставени цветя.
Общото между изброените 4 места е, че ни връщат към спомена за спасението, което не е просто еднократен акт, напомнят ни и за съдбата на спасителите. Те не подлежат на забрава. Нали за това служат паметниците.
Снимки: Иво Иванов
Репродукция на ръкописа на Петър Богдан „За древността на бащината земя и за българските дела“ - първият исторически трактат за България, предшестващ с близо век знаменитата "История славянобългарска" на отец Паисий, ще бъде представен днес от 11.00 часа в..
Преди 90 години, на 19 май 1934 г., движението "Звено" и Военният съюз в България извършват безкръвен преврат. В името на модернизирането на страната, наречено "обнова" те премахват Търновската конституция , забраняват партиите и македонската..
Сребърен медал с изобразена древна театрална маска е създаден по повод откриването на античния град Хераклея Синтика край Петрич. Керамичната театрална маска от II-III век, която краси медала, е намерена по време на разкопки и е изложена в..
Ясно