Пътеводител из софийските паметници на спасителите и на спасението

За щастие, заради спасението на българските евреи от депортация в нацистките концлагери през Втората световна война, в България и в София няма музеи или паметници на Холокоста, каквито има много из Европа. В нашата столица няма места за възпоменание от типа на мемориалите в Берлин – край Бранденбургската врата или Еврейския музей – Либескинд бау.

За съжаление, в българското общество остават различията в четенето и тълкуването на историческите документи. Заради идеологизираните оценки все още липсва обективен исторически разказ за спасението на българските евреи и ролята на конкретните спасители. Сигурно заради това в София дълго ще липсва музей за спасението на българските евреи през Втората световна война.

Спасяването на българските евреи държи будна съвестта на българите

Но поне няма спорове за отбелязването на датата – 10 март. През 1943 г., на 10 март, в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски приключва т. нар. Кюстендилска акция за спасяването на българските евреи. Подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев води делегация от депутати при министъра и го принуждават да се обади пред тях по телефона и да отмени всички приготовления за депортиране на българските евреи. Задкулисието около цялата акция и ролята на скритите и явните участници и до днес се дискутира, но събитието единодушно се отбелязва като датата на спасението.

Къде в София може да се окаже почит към делото на спасителите?

Най-стари по време са трите мемориални плочи на ул. "Московска", край храма "Света София". Те са копия на поставените в Българската гора в Йерусалим през 1999 г. плочи, по настояване на български евреи от Лос Анджелис. Премахнати са през 2000 г. от неправителствената организация Израелски национален фонд. Това става по искане на оцелели в Израел наследници на депортираните 11 343 беломорски и македонски евреи. Плочите са посветени на цар Борис III и царица Йоанна, на българския митрополит Стефан и на подпредседателя на 25-ия парламент Димитър Пешев, както и на самия акт на спасението. Изписани са на три езика – иврит, английски и български. Днес, отстрани на плочите в столицата има пояснителен надпис за тяхното възстановяване.

1943 година: Никой не може да убеди българите да мразят евреите

През 2016 г. е открит паметникът за спасяването на българските евреи в градинката между парламента, Националната художествена академия и Софийския университет. Според нейните автори Момчил Цветков и Георги Цветков, композицията символизира прегръдка на мъжка и женска фигура с общо начало. Телата им очертават сърце в което е приютена звездата на Давид. През 2018 г., в красивата крайбрежна зона на Тел Авив, е открита втора реплика на мемориала. В българо-английския двуезичен надпис край паметника се казва: "Ние се прекланяме пред това уникално спасение и скърбим за онези повече от 11 000 евреи от Северна Гърция и части от бивша Югославия, намиращи се под българска администрация, които бяха депортирани и убити в лагера на смъртта Треблинка".

На входа на градинката пред храма "Св. Георги", по повод 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи, е издигнат паметник на бившия зам.-председател на парламента и правосъден министър Димитър Пешев. Скулптор е Иван Минеков. Фигурата е реплика на поставения през 2000 г. бюст на политика в сградата на Съвета на Европа в Страсбург. Паркът около църквата е едно от малкото места, посещавани от Пешев в София, след като е освободен от затвора през 1946 г. и оцелява нерадостно, без право да работи и да се препитава.

Живее недалеч, на ул. "Неофит Рилски" № 47, в жилището на своята сестра, под собствения му апартамент, който е конфискуван от народната власт. Пред т. нар. "кюстендилска кооперация" в столицата, където умира спасителят през 1973 г., е поставена паметна плоча. Тук рядко ще видите поставени цветя.

Къщата на Димитър Пешев в Кюстендил пази паметта за спасението на българските евреи

Общото между изброените 4 места е, че ни връщат към спомена за спасението, което не е просто еднократен акт, напомнят ни и за съдбата на спасителите. Те не подлежат на забрава. Нали за това служат паметниците.