За щастие, заради спасението на българските евреи от депортация в нацистките концлагери през Втората световна война, в България и в София няма музеи или паметници на Холокоста, каквито има много из Европа. В нашата столица няма места за възпоменание от типа на мемориалите в Берлин – край Бранденбургската врата или Еврейския музей – Либескинд бау.

За съжаление, в българското общество остават различията в четенето и тълкуването на историческите документи. Заради идеологизираните оценки все още липсва обективен исторически разказ за спасението на българските евреи и ролята на конкретните спасители. Сигурно заради това в София дълго ще липсва музей за спасението на българските евреи през Втората световна война.

• Спасяването на българските евреи държи будна съвестта на българите

Но поне няма спорове за отбелязването на датата – 10 март. През 1943 г., на 10 март, в кабинета на вътрешния министър Петър Габровски приключва т. нар. Кюстендилска акция за спасяването на българските евреи. Подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев води делегация от депутати при министъра и го принуждават да се обади пред тях по телефона и да отмени всички приготовления за депортиране на българските евреи. Задкулисието около цялата акция и ролята на скритите и явните участници и до днес се дискутира, но събитието единодушно се отбелязва като датата на спасението.

Къде в София може да се окаже почит към делото на спасителите?

Най-стари по време са трите мемориални плочи на ул. "Московска", край храма "Света София". Те са копия на поставените в Българската гора в Йерусалим през 1999 г. плочи, по настояване на български евреи от Лос Анджелис. Премахнати са през 2000 г. от неправителствената организация Израелски национален фонд. Това става по искане на оцелели в Израел наследници на депортираните 11 343 беломорски и македонски евреи. Плочите са посветени на цар Борис III и царица Йоанна, на българския митрополит Стефан и на подпредседателя на 25-ия парламент Димитър Пешев, както и на самия акт на спасението. Изписани са на три езика – иврит, английски и български. Днес, отстрани на плочите в столицата има пояснителен надпис за тяхното възстановяване.

• 1943 година: Никой не може да убеди българите да мразят евреите

През 2016 г. е открит паметникът за спасяването на българските евреи в градинката между парламента, Националната художествена академия и Софийския университет. Според нейните автори Момчил Цветков и Георги Цветков, композицията символизира прегръдка на мъжка и женска фигура с общо начало. Телата им очертават сърце в което е приютена звездата на Давид. През 2018 г., в красивата крайбрежна зона на Тел Авив, е открита втора реплика на мемориала. В българо-английския двуезичен надпис край паметника се казва: "Ние се прекланяме пред това уникално спасение и скърбим за онези повече от 11 000 евреи от Северна Гърция и части от бивша Югославия, намиращи се под българска администрация, които бяха депортирани и убити в лагера на смъртта Треблинка".

На входа на градинката пред храма "Св. Георги", по повод 70-ата годишнина от спасяването на българските евреи, е издигнат паметник на бившия зам.-председател на парламента и правосъден министър Димитър Пешев. Скулптор е Иван Минеков. Фигурата е реплика на поставения през 2000 г. бюст на политика в сградата на Съвета на Европа в Страсбург. Паркът около църквата е едно от малкото места, посещавани от Пешев в София, след като е освободен от затвора през 1946 г. и оцелява нерадостно, без право да работи и да се препитава.

Живее недалеч, на ул. "Неофит Рилски" № 47, в жилището на своята сестра, под собствения му апартамент, който е конфискуван от народната власт. Пред т. нар. "кюстендилска кооперация" в столицата, където умира спасителят през 1973 г., е поставена паметна плоча. Тук рядко ще видите поставени цветя. 

• Къщата на Димитър Пешев в Кюстендил пази паметта за спасението на българските евреи

Общото между изброените 4 места е, че ни връщат към спомена за спасението, което не е просто еднократен акт, напомнят ни и за съдбата на спасителите. Те не подлежат на забрава. Нали за това служат паметниците. 

• Амалия Аронова: „В България нямаше разлика дали си българин или евреин“
  

• Дом за възрастни хора в Израел пази духа на България

Снимки: Иво Иванов