Слушайте!
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

По съседски: Събития с балкански адрес

Земетръсната дипломация сближи Турция с Гърция и Армения

Гръцкият външен министър Никос Дендиас посети пострадалите от земетресението райони на Турция, заедно с турския си колега Мевлют Чавушоглу. Посещението е нов епизод от т.нар. "земетръсна дипломация" между Гърция и Турция – двама трудни съседи. Нещо подобно се случи през 1999 г., припомня Аssociated press. "Гръцките усилия няма да спрат дотук. Гърция ще направи всичко възможно, за да подкрепи Турция, било на двустранна основа или като член на ЕС", каза Дендиас. Чавушоглу специално благодари на гръцките спасители за техните "свръхчовешки усилия, добросъседските отношения проличаха в тези трудни дни", каза той. Външният министър на Армения Арарат Мирзоян, също посети Турция, а Ереван за първи път от много години отвори границите, за да  изпрати помощи към Турция, предава Habertürk .

Никос Христодулидис е новият президент на Кипър

Разрешаването на кипърския въпрос, който стои на разделения остров вече почти половин век, ще е основен приоритет на новоизбрания президент на Република Кипър Никос Христодулидис. „Не може Кипър да бъде последната разпокъсана държава в ЕС” заяви той в Никозия при обявяването му за победител в изборите, предава кипърската агенция КНА. 49-годищният бивш външен министър се яви като независим кандидат, подкрепен от широк спектър от политически сили. Неговият опонент Андреас Мавроянис, подкрепен от лявата партия АКЕЛ, събра малко над 48,1% от вота. Христодулидис встъпва в длъжност на 1 март. Преди това ще се срещне на 23 февруари с лидера на кипърските турци Ерсин Татар в резиденцията на специалния представител на ООН за Кипър Колин Стюарт, която е в бившето международно летище на Никозия.

Хърватия няма да издига стени и бариери по границата с Босна и Херцеговина

Премиерът на Хърватия Андрей Пленкович и председателката на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Боряна Крищо се срещнаха в Загреб и обявиха, че няма да строят бариери на границата между двете държави, съобщи хърватската национална телевизия HRT. "Искаме сътрудничеството ни от гледна точка на контрола на незаконната миграция да бъде повишено. Позицията на Хърватия е много ясна и сигурна - ние нито искаме, нито ще строим физически бариери на границата с Босна и Херцеговина", каза Пленкович. Боряна Крищо благодари на хърватския премиер за всичко, което той и правителството в Загреб „правят за Босна и Херцеговина и нейния европейски и натовски път“. Двамата лидери обявиха, че през юни в Загреб ще бъде организирано общо заседание на правителствата на двете страни.

Една от албанските партия напусна правителството в Скопие

Албанската партия „Алтернатива” напусна  правителствената коалиция на Северна Македония и премина в опозиция, съобщи председателят й Африм Гаши пред централния съвет на партията в Тетово. "Алтернатива" запазва своята проевропейска ориентация и ще подкрепи евроинтеграционните процеси на страната. Няма дилема, че партията ще гласува за конституционните промени, посочи Гаши, според когото македонската основна управляваща партия СДСМ не изпълнява обещанията си и прави "безразсъден и рискован за европейската интеграция на страната ход".  "Алтернатива" стана коалиционен партньор на СДСМ още когато премиер беше Зоран Заев и остана в правителството и в кабинета на Димитър Ковачевски. Премиерът освободи от правителството тримата министри от албанската партия, предава БТА.

Румъния ще е третата най-бързо рястяща икономика в ЕС за 2023 г.

БВП на Румъния ще нарасне с 2,5% през 2023 г. при растеж от от 4,5% през 2022 г., според последната прогноза на Еврокомисията от февруари. Показателят е с 0,3 на сто по-нисък от заложения в бюджета ръст от 2,8%. Въпреки това прогнозата оценява страната като третата най-бързо растяща икономика в ЕС след Ирландия и Малта. Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост ще допринесе за големи инвестиции и ще е основният двигател на растежа, твърди доклада. Частното потребление, въпреки високата инфлация, се очаква да нарасне заради увеличението на минималната работна заплата, пенсиите и заплатите в публичния сектор, както и на удължаването на тавана на цените на енергията до 2025 г. Очаква се инфлацията да продължи да се понижава и да е 9,7% за 2023 г., пише romania-insider.com

Съставил: Иво Иванов

Снимки: ЕПА/БГНЕС, vlada.gov.hr


По публикацията работи: Михаил Димитров

Още от категорията

България беше представена на изложение за висше образование в Япония

Български висши училища се включиха в проведеното в Япония Изложение за висше образование в ЕС, което се проведе на 15 и 16 юни 2024 г. в Токио и Киото. Сред образователните институции от 20 държави-членки на ЕС бяха Медицинският университет в..

публикувано на 27.06.24 в 17:35

Няма изтичане на радиоактивна вода от АЕЦ "Козлодуй" в Дунав след инцидент

След инцидент при спирането на блок 6 на АЕЦ "Козлодуй" за ремонт няма облъчване на персонала, няма изтичане на радиоактивна вода в река Дунав, има временно отстранени оператори от централата. Това обобщи при изслушване в парламента служебният..

публикувано на 27.06.24 в 16:10

Часът на Радио България по програма "Христо Ботев" - Брой 6

В шестия брой на „Часът на Радио България…“ ви срещаме с Милена Селими – представител на българите в Комитета на националните малцинства в Република Албания , преводач на албански на някои от най-популярните ни писатели и виден общественик. С..

публикувано на 27.06.24 в 12:00