На четвъртия ден след разрушителните трусове в Турция надеждата за спасяване на животи не е изгубена. Милиони хора са засегнати от бедствието. Хиляди са настанени във временни жилища и палатки. Живеят в страх от следващ трус. Спасителните работи продължават денонощно, спира се само за минути, когато изпод срутените постройки се чуе вик за помощ. Близките на затрупаните също стоят денонощно до сринатите сгради в очакване да прегърнат отново любимите си. Надеждата понякога се оправдава, но на места помощта така и не успява да достигне навреме до пострадалите.

Според Мюмюн Топчу, който преди часове се завърна от Адана, причината е в обширната територия на труса. Той напомни, че България е била сред първите страни, оказали помощ и това е повод за гордост за българските изселници там.

„Трагедията е много голяма. Помощта не може да стигне веднага - говорим за територия, която е по-голяма от тази на България. Засегнато е население от 15 милиона. Има разрушени пътища и транспортни коридори. Няма как да сме подготвени за подобна трагедия, но въпреки това мога да кажа, че Турция се справя – на мястото на разрушените сгради ще се построят нови, но за съжаление броят на жертвите продължава да расте. Турция не беше изоставена. От цял свят идват помощи и спасителни групи. Радващо е, че България бе една от първите държави, която се отзова и изпрати спасителни екипи. Нашите изселници в Турция се възгордяха от този факт. Изселниците от България живеят предимно в западните райони на Турция – Истанбул, тракийската част на страната, Измир, Анкара и около района на Бурса. В районите със земетресение има изселници от България, които са там временно по работа – учители, медицински лица, лекари. Вече започнаха да идват вести, че сред загиналите има и изселници от България“, посочи пред БНР Мюмюн Топчу.

Няма човек в района на земетресението, който да не е загубил близък. Това разказа пред БНР доц. Илкер Чолту от Адана, който е преподавател по немски език в Университета „Чукурова“. "Получаваме много съобщения за загинали и пострадали студенти и преподаватели. Мъката е голяма. Тя е навсякъде". До 20 февруари всички занятия са преустановени.

Град Адана беше силно засегнат от опустошителните трусове. Ето какво разказа доц. Илкер Чолту пред Севда Дюкянджи от турската редакция на Радио България:

„Градът ни е разделен на стара и нова част. В Стария град къщите са с ниско строителство, в новата част има 20, даже 30-етажни блокове. Трусовете засегнаха тези високи сгради. В старата част къщите са непокътнати".

Противоземетръсните норми са спазени, но на малка площ са построени 15-20 етажни сгради. Според нас земята не успя да поеме тази тежест, обясни още доц. Илкер Чолту.

"Нашият дом не е много пострадал, но има пукнатини и ни е страх да се върнем. В момента общината организира проверки, оценка на риска върху сградите. Чакаме да ни кажат кога ще можем да се приберем" - това каза пред БНР Деница Иибююкюджу от Газиантеп и благодари на Бога, че са оцелели физически.

"Много хора спят в колите си – разказва с очите на пряк наблюдател Деница. – Има организирани палаткови лагери. Много от обществените сгради са отворени – джамиите, училищата, спортните салони – там има струпване на хора. Има организация за храна и вода, но дали стига за всички? По медиите показват такива ужасни неща, но се надявам всички да са добре."

Създава се паника, има и много дезинформация, допълни тя и разказа, че много хора са получили съобщение, че предстои друг голям трус, а впоследствие се оказало, че е лъжа, разпространена от младеж. Продължават да се усещат последващи трусове, уточни Деница. По думите ѝ, местни болници се нуждаят от отоплителни уреди и одеяла.

„Времето е много студено и хората, които са останали без нищо, чиито сгради са разрушени напълно имат най-голяма нужда. Така че всяка една помощ  е добре дошла. Искам да благодаря на всички българи и не само - целият свят се е активирал да помага. Така трябва, ние сме хора и трябва да си помагаме. Благодаря на всички!“

Пратеникът на БТА Нора Чолакова е свидетел на разрушителните последствия от земетръса на 6 февруари в турския град Пазарджък:

„Ситуацията е много тежка, има много напълно разрушени сгради. Когато пристигнах в града температурите бяха смразяващи, 8-10 градуса под нулата. Много хора нощуват в палаткови лагери, други спят директно под звездите в мразовитите февруарски нощи. Спасителните отряди активизират работата си, но за огромен брой хора няма никаква информация. Вчера видях страшната ситуация в град Нурдагъ, който е напълно сринат със земята. Няма ток, няма вода в тези засегнати места, хотелите на практика не приемат гости, тъй като са високи, тъй като има притеснения от нови земетресения.“

Роденият в Силистра писател Рамиз Чинар казва, че природното бедствие е изместило злободневната тема за президентските избори.

„Въпреки че президентът посочи датата 14 май, официално решение няма. Преди земетресението може да се каже, че президентската кампания беше започнала. Сега дневният ред се измести. Според изборното законодателство при война, природни бедствия и други извънредни положения изборите могат да се отложат с една година от датата на обявяването“ - обяснява Рамиз Чинар. Дали това ще се случи, ще реши президентът Ердоган.

Съставил: Елена Каркаланова / използвани са интервюта и репортажи на Веселина Миланова, БНР-Хоризонт, Нахид Догу, БНР-Кърджали, Севда Дюкянджи, Радио България/

Снимки: ЕПА/БГНЕС