Мадан, известен като миньорски град, превърна поминъка на местното население в туристическа забележителност, благодарение на един музей.
Точно 40 години след преустановяването на добива от местната мина, тя се събужда за нов живот като припомня недалечното минало в музейна експозиция. От края на 2022 г. вече всеки може да посети Музея на минното дело в родопското градче, за да се запознае с живота на миньорите, белязан от тежък труд и риск от злополука. Неслучайно старият рудник в градчето е кръстен „Сполука“. На входа туристите се снабдяват със задължителната предпазна каска, преди да проникнат в подземния свят. Там ги очакват фигури на миньори, заети с различни дейности.
“Минната изработка е дълга 140 метра – посочи пред БНР ръководителят на проекта Бисер Курджиев. – Тя е с релсов път и всичкото оборудване е действащо – могат да се пуснат компресорите, агрегатите, пистолетите… всичко това работи и до днес. На хората им е интересно да разберат за живота на миньорите, по какъв начин си изкарват прехраната. Може да се види подпорното укрепване и какви крепежи се използват в мините, имаме бетонен, метален крепеж, метални арки с дървен крепеж и други. Всичко това функционира под земята в днешно време!“
Красивите кристали, открити на стотици метри под земята в района на Мадан, може да се видят в Кристалната зала, създадена още през 1984 г. Туристите най-много се впечатляват от дизайна на залата, от начина, по който са подредени експонатите:
"В нашата зала има близо 600 експоната – разказва уредничката Ася Миланова. – Всички са различни, няма повтарящи се. Не съществуват еднакви кристали – това са творения на майката природа, която е работила милиони години и наистина са уникални. Малко са рудниците като този, където можем да видим галенита и свалерита с неговите неповторими кристални решетки. Нашите кристали "искат" да са в естествена среда. Те се намират на дълбочина под земята и "искат" да са на тъмно и да няма рязка промяна на температурата, да няма слънчева светлина, защото в някои кристали има присъствие на мангана и ако се изложат на светлина, той избледнява, пука се, изсветлява. Сред интересните експонати са и полускъпоценните ни камъни клеофани, които не се виждат с просто око. При нас имаме жълти, зелени и кафяви. Когато оставим клеофана на слънчева светлина, той се зарежда и щом го внесем на тъмно, той продължава да свети."
Освен новооткрития подземен музей “Сполука“ и Кристалната зала, гостите на Мадан могат да посетят и отстоящата на около 2 км от града пещера "Шаренка". В нея те се запознават с начина, по който траките са добивали руда в тази част на Родопите още през бронзовата епоха (16-12 в. пр. Хр.).
Още за рудодобива в Родопите: Маджарово – край на рудодобива, да на туризма
Наскоро пещера "Шаренка" е била ремонтирана и обезопасена. Според кмета на Мадан Фахри Молайсенов, идеята е с новооткритите туристически обекти общината да привлече максимален брой туристи. За целта се предвижда и обособяването на нови еко пътеки в района.
Съставил: Венета Николова по материал на Радостина Чернокова от програма „Хоризонт“ на БНР
Вижте още:
Снимки: Община Мадан, evros-smolyan.euСъс своите стари къщи с тиклени покриви, стръмните улички, които се вият нагоре в планината и каменните дувари, пазещи вековни тайни, Ковачевица е едно от най-красивите и романтични български села. Няма посетител, който да не ахне пред чара на..
В скътаното сред склоновете на Източните Родопи село Пчеларово разказват предание, че в района виреели вековни дъбови гори и орехови дървета, в чийто хралупи се въдели диви пчели. Пчеларството е отколешен поминък на хората, за което говори и самото..
По разнообразие на птици страната ни заема едно от челните места в Европа и попада в ТОП 5 на дестинациите за т.нар. бърдуочинг или орнитологичен туризъм на Стария континент, научаваме от разговора ни с д-р Георги Герджиков, който от години развежда..
България, разположена в центъра на древни цивилизации, предлага впечатляващи исторически забележителности, заобиколени от най-добрите черноморски..