Централната избирателна комисия публикува решение за условията и реда за образуване на избирателни секции извън страната и за назначаване съставите на секционните избирателни комисии при произвеждане на изборите за народни представители на 2 април 2023 г. Според решението избирателните секции извън страната се образуват от ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на България и при спазване на законодателството на съответната държава.
До 5 февруари ръководителите на дипломатическите и консулските представителства трябва да поискат съгласие от приемащата страна, ако такова се изисква за произвеждането на изборите, за разкриването на избирателни секции в дипломатическите и консулските представителства, за разкриването на избирателни секции извън дипломатическите и консулските представителства, за разкриването на избирателни секции в държава, където Република България няма дипломатическо или консулско представителство, но има дипломатически отношения и е назначен акредитиран посланик.
До 7 март организациите на българските граждани в съответното място могат да правят предложения за местоположението на избирателните секции до ръководителите на дипломатическите и консулските представителства.
Български гражданин, който има право да участва в изборите и желае да гласува извън страната, може да заяви това не по-късно от 25 дни преди изборния ден – до 7 март.
До 11 март Централната избирателна комисия трябва да определи местата в държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място.
Не по-късно от 12 дни преди изборния ден ЦИК трябва да назначи секционни избирателни комисии за всяка избирателна секция извън страната.
Пълният текст на решението може да бъде прочетен ТУК.
Почти месец след провелите се на 27 октомври предсрочни парламентарни избори, 51-ото Народно събрание все още не може да започне работа, защото народните представители не могат да изберат пръв сред равни. Политическата безпътица в България се допълва..
Будител – човек, който със своите действия, идеи или творчество пробужда духа на народа, съхранява и разпространява националното самосъзнание, култура и образование. В Българската история това понятие се свързва най-често с периода на Възраждането..
Българското национално малцинство в Албания е едно от най-големите в страната, сочат данните от последното официално преброяване на населението там. Като българи са се декларирали 7057 лица, за сравнение – като гърци са се определили 23 хиляди,..