През 1967 г. Милчо Левиев създава музиката към филма “Отклонение” по романа на Блага Димитрова, придавайки емоционален израз на историята за невъзможната любов на двама дълго разделени влюбени. Сдружението за култура и образование, учредено в негова памет, избира името именно на тази кино творба, за да представи филмовото творчество на големия музикант – цял живот носещ в сърцето си родния Пловдив, макар и за дълго разлъчен от него.

Проектът “Отклонение” ще събере през октомври на една сцена утвърдени музиканти и талантливи ученици от музикалното училище в града. В Дома на културата “Борис Христов” публиката ще си припомни музиката – на фона на черно-бели кадри, не само към познати филми, но и ще чуе неиздавани произведения.

"Идея, която Милчо остави, беше неговата филмова музика да бъде изпята и то на български – разказва Вики Алмазиду, джаз певица и дългогодишна негова спътница. – Проектът се осъществява в студиото на Валери Костов в екип с много интересни музиканти и хора, които имат пряко отношение към Милчо. Мога да спомена братя Владигерови – внуци на Панчо Владигеров, към когото Милчо изпитваше обич и уважение, както и бивши негови студенти плюс един струнен квартет. Филмите са от 60-те г. на миналия век с изключително интересни мелодии, в които личи навлизането на джазовата музика в българската кино индустрия. Помогна ми Златна Костова – журналист, поет, преводач, която написа някои от стиховете на български, а други направих аз. След оркестрацията на пиесите отидох в Пловдив и ги записах."

Вики Алмазиду изрежда някои от филмовите заглавия – “Горещо пладне”, Есенно слънце”, “Няма нищо по-хубаво от лошото време”, “Опасен полет” “Малки тайни”, “Отклонение”, както и забранената по онова време лента “Понеделник сутрин”.

Докато е в родината, Милчо Левиев се доказва като пианист, диригент и композитор, но след заминаването си през 1970 г. за Съединените щати е обявен за “невъзвръщенец”. Така написаната от него музика бива забранявана, а името му заличавано. Роденият през 1937 г. музикант избира за свое поприще най-свободната музика – джаза, с която излиза на голямата сцена и няколко пъти печели номинации за “Грами”. След падането на Желязната завеса той води майсторски класове у нас, а чрез своя фонд “Милчо Левиев&Вики Алмазиду” предоставя стипендии на млади талантливи музиканти. Отива си от този свят през 2019 г. и по негово желаниe прахът му е разпръснат над любимия Пловдив.

По случай 85-годишнината на Милчо Левиев през м.г. започнаха поредица от събития, чието продължение е предстоящият проект "Отклонение". Началото пък беше поставено със "Соната 57" – посмъртния албум на музиканта. В него участват Вики Алмазиду и приятели – български и чуждестранни музиканти, а самият композитор изпълнява клавирните партии, записани малко преди да почине. Милчо Левиев пише сонатата, върху която е изградена основната композиция, едва 18-годишен, посвещавайки я на големия цигулар и педагог проф. Боян Лечев.

“Милчо остави недовършени няколко музикални идеи, едната от които беше "Соната 57" – казва още Вики Алмазиду. – Ние обаче с мощен екип – продуцентът Иван Минчев, композиторът Валери Костов и около 45 музиканти от цял свят, успяхме да завършим проекта. Беше много трогателно. И въпреки че Милчо недолюбваше технологиите в музиката, този път каза на Валери: Ще пращаш траковете, които аз изсвирих на пиано, и партитурите ми по света. Така музикантите ще изпълняват тези неща на истинските инструменти, ще ги връщат обратно и всичко това ще се монтира, все едно че свирят заедно. И наистина точно така се получи. Една година работихме по този проект.”

Следващото събитие, посветено на великия български джазмен, ще бъде представянето на книгата “Милчо Левиев – джаз стандарти” – отново наесен, когато на сцената ще се изявят съвсем млади музиканти от училището, което самият той някога е завършил и в което се е върнал да преподава.

Текст: Диана Цанкова (по интервю на Антония Попова от БНР-Пловдив)

Снимки: Facebook / Culture Hotspot Milcho Leviev, bnt.bg