Асоциацията на овощарите в България отчита поредна година, изпълнена с предизвикателства в сектор "Земеделие". Проблемите обаче не са свързани толкова с необичайно топлия климат, нито с липсата на вода за напояване, колкото с трудността за намиране на пазари и работна ръка. Увеличаващите се разходи и намаляващите приходи отказват производителите от нови инвестиции и развитие на обработваемите площи.

"Всички кризи, които преживяхме досега, включително и военната, се отразяват на производителите на плодове – обяснява Живка Грозева, член на Управителния съвет на Асоциацията на овощарите в България. – Може да се каже, че кризата при нас започна през 2020 година с началото на пандемията, когато станахме свидетели на почти пълен блокаж на пазарите. След пандемията се появи войната в Украйна и инфлацията. Цената на плодовете у нас не се диктува от производителите, а от вносителите. В последната година и половина производството се свива с немалки темпове. Има все повече изоставени или обявени за продан овощни градини."

Въпреки подпомагането от държавата, получено след пандемията и изиграло важна роля за оцеляването на земеделските производители, влияние върху сектора оказва липсата на политическа стабилност и предвидимост.

"Липсва системност и последователност в работата, решенията и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г, по който се работи от  няколко правителства насам. Липсва комуникация и с Министерство на земеделието", посочва Живка Георгиева.

Асоциацията настоява за среща с министъра, за да се обсъдят редица въпроси от интерес на производителите, включително и свързани с финалния вариант на стратегическия план за развитие на сектора.

"В този план има неща, които не бива да продължава да съществуват в този вид – категорична е Грозева. -  Едно от тях са т.нар. екосхеми. Те са доброволни и всеки земеделец може да поеме ангажименти по тях. Ако ги изпълни, има право да получи подпомагане на декар обработваема площ. Те обаче са така разписани, че да сблъскат производителите с допълнителни разходи, които няма как да бъдат покрити със средствата от подпомагането на декар. Друг проблем е свързан с подпомагането на овощни градини, които все още не са започнали да дават плод. За тях ще се получават по около 90 лева на декар. Това е добра идея, но от друга страна, традиционни култури за страната, като сливи и десертно грозде, са в отделна група за подпомагане, където ставката е по-ниска от тази за череши, ябълки, праскови и кайсии, която също е около 90 лева."

Живка Грозева се надява от министерството да разберат, че Асоциацията на овощарите в България не работи в свой интерес, а осигурява връзката  между земеделските производители и ръководството на институцията. Целта ѝ не е да създава, а да предотвратява или преодолява възможно по-бързо възникналите проблеми помежду им. 

Още за проблемите в сектора:

• Природата е дала щедро сливи и круши в Югозапада, но по-голямата част няма да стигне до трапезата 

• Добрата реколта от пшеница дава спокойствие за хляба, но проблемите в сектора остават 

Съставил: Йоан Колев /по интервю на Зорница Семерджиева, БНР - Стара Загора/